автор: samuka

Изглежда, че и слънцето ти е приятел,
прегърнало е небосклона мек,
за туй поне във този ден специален,
почувствай се Човек.


Махни превръзката си от очите
да влезе запъхтян през тях светът,
изпълвани от хиляди прекрасни чувства,
неспирно сетивата да шептят!

Къде си ти във тази суматоха,
не питай никога мигът,
защото в истинското само ние сме, които
неволно определяме редът.

Причината е във страхът ни само
когато в тъмното не пипаме с ръка,
но там са нашите очи, а те
отдавна виждащи са в тази тъмнина!