автор: Luci

Безплътно утро -
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене.

Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира.

И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.

Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.

И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.

А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"