автор: nadq_666

Вече нямам нищо мое, а бях толкова богата преди да те срещна.Имах собствен живот,спомени,мечти и приятели...Сега всичко това потъна дълбоко в съэнанието ми и на повърхността иэплува твоето име.
То ме эадушава и обсебва,но аэ вече не искам въздух,не искам и свобода. Стига ми да зная,че си до мен,да усещам допира на пръстите ти и да потръпвам всеки път ,когато ме погледнеш.Питам се:"Ти ли ме ограби или аз сама ти дадох всичко?" Отговорът на този въпрос е без значение,защото какъвто и да е той,аз съм щастлива. Причината за това си ти-едно от значимите неща в моя живот.Ти си всичко и извън теб няма нищо-нито вечност,нито смърт. И ако някой ден си отидеш, не бих те намразила,защото зная ,че си ме търсил в сърцето си точно такава,каквато съм. Но моля те,не отнемай любовта ми!Ако не можеш да я споделиш,остави я. Нека се изгуби в мен така,както вълните изчезват в океанските дълбини,заштото аз живея само за теб...