автор: Nika

През зимата, когато
сняг валя – горещ и кървав, и
през зимата, когато
черен сняг валя, и
през зимата, когато
снегът бе огледален,
луната зрееше,
навярно слънце
прикътала в утробата си.

През тази зима няма сняг.
Върху зрялата луна
се срути вятър
и я събори
досами нозете ми,
а тя разголи празнотата си.
Одрипавели божества прииждат,
небето засенчват.
По лицето на земята
тържествуват хиени.

Сега защо са ми крилете –
сама потъвам в тъмен сън.
А ти сънува ли Сахара?