автор: Luci

Между земята и небето
на кръстопът сама стоя,
раздирана от ветровете
ревящи в моята душа.

Земята твърдо ме притегля
уютна, ласкава, грижовна.
С прегръдки топли тя ме мами
със обич истинска, възможна.

Небето пък над мен надвисва,
недосегаемо, високо.
И кани ме да се издигна,
да литна в него, без посока.

А аз се лутам по средата,
във нищото и все пак с тях.
И избор трябва да направя,
ала скована съм от страх.

Ако реша се аз да сляза,
ще ме приеме ли земята?
Дали пък няма да ме върже,
ще ми подреже ли крилата?

Ако нагоре се насоча,
да го достигна мога ли?
Дали в прегръдки ще ме хване?
Оттам да падна ще боли!

Вися, объркана безкрайно,
а изборът го няма в мен.
Не съм небесно аз създание,
ала не бих живяла в плен.

Страхувам се да сложа точка,
по път единствен да поема.
Привличат ме, дори различни...
Застинала съм пред дилема.

Не искам да изгубя всичко,
но не желая и окови.
Оставам си на кръстопътя -
разкъсвана отново и отново...