денят в който не вярвах се случи
появи се ти
с кожа с очи
носеха цвета на твоите емоции
не знаех че така ще ме пронижеш
така леко
моите керемидено-червени мечти
мина време доста време
не знаех
появи се отново с друг цвят емоции
завладя света ми отново толкова леко
чета те
не знаех
След десет минути позвъня телефона, беше ти.
–Видя ли, това е по-силно от нас?
–Да, ти така ли оправдаваш мечтите си?-отговорих и затворих