автор: dara33

Керванът пое под жаркото слънце.
Камилите в жълти пясъци задълбаха.
Седя, като някоя древна принцеса.
Покрита със було от жълта коприна.
Пътувам сред огнени пясъци, диво.
Морета от пясъци прекосявам крилата.
Не плаши ме жаждата, нито жегата,
която безпощадно разпъва плътта ми.
Керванът пътува през пясъчни дюни.
Усмихват се кактуси изумрудено зелени.
Камилите нежно пристъпят, като обречени.
Приели своята участ на пустинни надежди.
Камилите тръгнаха към слънцето надалече.
Тръгнах и аз в едно със сестрите и те ме
отвеждат към него окъпана в жълта надежда.
С очи изумрудени дето са огледало на кактуси.
...
Изумрудени кактуси и зелени мълчания.