автор: al5

- Хайде, по-бързо! Пак закъснявате! – подвикна усмихнато Шкипера и помаха на децата.
Оме ,Тибе и Косор се втурнаха към яхтата. Беше поредният тренировъчен ден.
Така е през лятото!Трябва да се излиза с яхтата ,всеки ден!
Оме стигна първи и със скок се метна на бака поздравявайки :
- Здрасти Шкипер! Хай, момчета!
Косор беше втори, а Тибе трета. Те също поздравиха и всеки зае мястото си.
Всички весело заприказваха.
- Хайде малко тишина,ако обичате! – гласът на Шкипера прекъсна веселите разговори.
- Всички по места за отплаване!
Децата бързо се насочиха към определените си места и сръчно изпълняваха ,кратките команди на Шкипера. Яхтата се отдели бавно от кея. Платната се вдигнаха едно след друго и тя плавно потегли към изхода на яхтеното пристанище. Слънцето клонеше към залез. Моловете бяха накичени с рибари и разхождащи се туристи. Щом наближи изхода, яхтата се отправи към противоположната страна на залива.
- Днес, ще упражняваме повороти по вятъра и срещу вятъра. – започна да обяснява Шкипера,като внимателно наблюдаваше всяко едно от децата. Всички изглеждаха както обикновено, развълнувани и прекрасни, но това не им пречеше да бъдат дисциплинирани.
- Кой ще ми каже какъв е вятъра днес?- подхвърли Шкипера и заоглежда децата подканващо.
- Амииии! – започна Косор,сякаш се опитваше да намери подходящите думи.
- Север-северозпад! – провикна се Оме от бака.
- Ей,ама аз щях да го кажа! – тросна се Косор.
- Разбира се!- подхвърли шеговито Рож.
- Хайде,хайде! – намеси се Тибе – Не всички сме толкова „добри”,като вас двамата с Оме! – и направи онази гримаса,която прави ядосан японец в цветарски магазин.
- Е,не сме като някои дето идват само да се возят! – отвърна Оме и намигна на Рож.
- Оме, я ела да покараш малко! – намеси се Шкипера.
Измина около половин час, през който децата се редуваха едно след друго на руля и с завиден майсторлък правеха поворотите. След това Шкипера заповяда да свалят платната и яхтата остана на дрейф. Всички се настаниха по бордовете и провесиха крака навън. Това беше най-любимата част от тренировката – почивката и времето за бърборене и споделяне. Насред залива.Надалеч от градския шум и забързаността на ежедневието.
- Такааа! Някой да иска да разкаже нещо! – подхвърли Шкипера, като отпи глътка вода.
- Ами аз! – извика Тибе!
- О-о-о! Пак ли ти! – страдалчески изстенаха момчетата.
- Момчета-а-а!Все пак е дама!- припомни Шкипера
- Добре де!- нацупена отвърна Тибе – Като неискате няма да ви разкажа за една тайна! Ха!
- Много важно! – отвърна Оме. – Знаем ги твойте тайни! Пак някоя любовна история!
Всички се засмяха.
- Я! Какво е това? – извика Тибе, като сочеше към морето.
- Къде! – попита Шкипера.
- Ето, там! Към кърмата!
Шкипера взе бинокъла и погледна.
- Празна бутилка! – допълни след малко. Но сякаш нещо го накара да задържи погледа си още малко на бутилката.
Всички се бяха струпали на кърмата и бяха вперели поглед в нея.
- Може да има някакво послание в нея! – извика Тибе.
- Да,бе! Иска ти се! – измърмори Оме.
- Тибе! – тържествено извика Шкипера – Може и да си права. Бутилката е запечатана и има нещо вътре в нея. Момчета вдигаме платната. Курс към бутилката! Косор, ето ти бинокъла и да не я изпускаш от очи.
Момчетата се пръснаха и трескаво завдигаха платната. А Косор застанал на кърмата следеше бутилката с бинокъла на очи. След секунди яхтата пое по курса.
- Как да подходим към бутилката,момчета? Чакам предположения! – запита Шкипера.
- Ще оставим бутилката от подветрената си страна! – извика Рож.
- Защо?
- Защото така вятъра ще ни снесе към нея, Шкипер!- отвърна небрежно Тибе.
- Браво, Тибе! Май някой беше казал,че си нямаш понятие от ветроходство, а! – отвърна весело той , като и намигна. - Хайде Рож, тогава ти насочи яхтата към бутилката.
Косор вече беше на бака и докладваше, без да сваля бинокъла от очите си:
- Целта е от десния борд посока „2 часа”! Дистанция около 30 метра!
- Ей,как пък ги измери, бе! – пошеува се Оме.
- Целта е от десния борд посока „2 часа”! Дистанция 25 метра!
Шкипера наблюдаваше децата с интерес.
- Рож ще трябва да свалим платната отново! – предложи Оме – Иначе ще я подминем!
- Ок. – потвърди Рож! – Готови за свяаляне на платната-а-а-а-а!
- Целта от десния борд посока „1 часа”.Дистанция 20 метра!
- Ок. Косор.Достатъчно. Вече я виждаме. Помогни за предното платно – провикна се Шкипера.
- Рож, качи малко по вятъра,че иначе ще отиде от левия борд! – вметна Тибе.
Рож я погледна изненадан и без да каже дума, започна да „качва по вятъра”.
- Косор къде е бутилката ? – попита Рож! – Не я виждам от тук.
- Десен борд ! „2 часа”! 10 метра.
- Ясно! Благодаря! Сваляй платната-а-а-а! – провикна се Рож и като държеше руля с едната ръка се изправи за да вижда по-добре.
- Минаваме малко по-надалече отколкото трябва! – подхвърли Шкипера! – Някакви идеи?
- Да!- Извика Оме. И като си върза въже около кръста ,скочи зад борда и заплува към бутилката.
Рож насочи яхтата към него и след минута Оме и бутилката бяха на борда. Всички извикаха от радост. Шкипера взе бутилката огледа я и като се обърна към Оме каза:
- Никога. Ама никога повече, не скачай зад борд, ако не ти е заповядано.Ясно ли е?
- Да ясно! – отвърна Оме ,като избърсваше водата от лицето си.
Бутилката наистина беше затворена и вътре имаше нещо като лист хартия, навит на руло.
- Уа-у-у! Какво ли ще е написано! – заинтригуван промълви Косор, като все още стискаше бинокъла с двете ръце.
- Сега ще разберем! – отвърна Шкипера ,като отваряше бутилката.
Децата затаиха дъх,когато Шкипера извади писмото и го разгърна. Настъпи мъртва тишина. Шкипера се зачете в писмото, а децата впили очи в устните му очакваха да чуят съдържанието. Шкипера повдигна очи,бавно огледа децата и промълви :
- Наистина ли искате да чуете ,какво е написано?
- Да , разбира се! – извикаха в един глас децата!
- Добре! Тогава слушайте!
„Здравей! Който и да си ти!Където и да си ти! Пиша ти защото се нуждая от помоща ти. Никой не ме обича.Никой не ми обръща внимание!Никой неиска да ми бъде приятел. Живея в самота и отчаяне.
Моля те ,ако можеш ми помогни!
От една ужасно самотна и нещастна душа!”
Шкипера спря да чете! Настана тягостна тишина. Тибе избърса сълзите си и каза:
- Трябва да направим нещо, Шкипер!
- Да скъпа.Трябва , но какво? Тук няма нито име, нито адрес!
- Няма нищо случайно! – обади се Оме – След като бутиката е стигнала до нас, значи трябва да има някакъв изход!
- Това си е Божа работа,ако ме питате! – добави Косор.
- Така е!- потвърди Рож – И аз вярвам,че каквото и да направим,трябва да е с вярата,че Бог ще се погрижи за всичко!
- Да но,бутилката дойде при нас!Следователно Бог иска да използва нас, нали така Шкипер? – попита Тибе
- Най-вероятно, да!- каза Оме и заоглежда бутилката.
- Ами да вземем да напишем отговор , да го поставим в бутилката и да я хвърлим отново в морето! – тихичко предложи Косор.
Отново настана тишина. Шкипера огледа децата и като се изкашля леко добави:
- Аз приемем предложението на Косор! Звучи много логично и напълно реално!
- Аз също! – добави Тибе
- И аз също ! – каза Рож.
- Ами щом е така и аз също! – допълни Оме и продължи – Но имаме ли хартия и химикал?
- Имаме! – извика Тибе от рубката,като размахваше лист от тетрадка и химикал- Нали беше на уроци по математика,преди да дойдем на тренировка!
- Вярно!Съвсем забравих за това!- възкликна Оме.
- Шкипер, ами какво да напишем като отговор? – попита Тибе.
- Нека сърцата ви решат,Тибе. Вярвам,че можете да напишите хубав отговор.
Не след дълго отговорът беше написан. Всички изглеждаха доволни.Поставиха отговора обратно в бутилката и я запечатаха.
- Нека сега да се помолим! – каза Шкипера – За да може отговорът да стигне до правилният човек , на точното време.
Децата се хванаха за ръце и наведоха глави. Всеки се помоли според това,което бе в сърцето му. След това хвърлиха бутилката обратно в морето и гледаха след нея ,докато я изгубиха от поглед.
- Деца, хайде да се прибираме! – подкани ги Шкипера.
След 20тина минути яхтата докосна нежно кея. Децата , сгънаха платната, подредиха такелажа и почистиха яхтата, така както Шкипера изискваше. После си казаха по едно „Чао!” и всеки се прибра у дома.


Беше към края на лятото.
- Оме!Отивай на бака и се подготви за отдаване на носовата фалена.- подвикна Шкипера.
Оме се запъти към бака и тогава я видя. Стоеше точно до кнеха. Той я погледна.Тя го погледна и тихо попита :
- Извенете. Това ли е яхта „ Надежда”!
- Ъ-ъ! - Оме се опули от изненада и извика. - Шкипер, тук някой пита за теб!
- Идвам! – извика Шкипера като излизаше от рубката.
Другите деца разговаряха оживено по между си, без да забележат какво става около тях.
Шкипера застана на носа на яхтата,като бършеше с парцал изцапаните си ръце!
- Здрасти!- поздрави весело той и заоглежда момичето с интерес.
Беше на възрастта на другите деца.
„ Чудесно!Още едно момиче! Най-после Тибе ще си има дружка!” си помисли той.
- Извенете! – повтори момичето малко смутено! – Това ли е яхта „ Надежда”!
- Ами-и, най-вероятно , да! – усмихнато подаде ръка Шкипера и подкани момичето
– Давай качвай се! Има място и за теб!
То явно се двоумеше!
- Ама наистина ли мога да се кача! – попита тя и очите и заискряха.
- Да разбира се! – отвърна Шкипера, като все още държеше подадена ръката си.
Тя се пресегна, хвана я и скочи на яхтата.
- Добре дошла на борда – каза усмихнато Шкипера : - Приятно ми е!Викат ми Шкипера.
- Радост! – отвърна тя усмихната .
- Екипаж! – извика Шкипера ! – Внимание , нов член на борда. Посрещнете Радост, както подобава.
Децата наобиколиха Радост и започнаха едно през друго да се запознават и разговарят с нея.Настана голяма суматоха. Шкипера реши да въведе малко ред, защото времето напредваше.Точно тогава Косор застана до Раодст и я попита :
- А, между другото ,кой те доведе тук?
Усмивката изчезна от лицето на Радост. Очите и се напълниха със сълзи. Тя бръкна в чантичката си и бавно извади от там една бутилка и едно писмо. Всички онемяха от учудване и изненада.
- То стигна до мен! Аз повярвах на онова, което ми бяхте написали и ето ме тук! – каза Радост с треперещ глас, а сълзите бликнаха от прекрасните и очи.
- Е, това не може да бъде! – извика Оме като се плесна по челото и започна да се смее от радост.
Едно по едно децата започнаха да се смеят, а Тибе прегърна Радост и заплака със нея от радост.
Шкиперът се усмихна и тайничко избърса сълзите си.


Никога незнаеш ,кога можеш да намериш приятел, но веднъж намерил ли си го, значи си намерил съкровище за цял живот!

Всяка прилика с лица и събития не е случайна!
Има и продължение, но съдържанието му се определя от вас читателите!