автор: joy_angels

Приятно ми е. Аз съм бик. По-скоро – бик в перспектива. Не сте говорили досега с бик в перспектива, нали? И аз не бях говорил с човек –така че сме квит.
Всъщност, опитвал съм, но никой от гледачите тук не ме разбира. Когато бях по-малък много пъти съм се опитвал да им кажа, че искам при мама. Сега вече само ги ругая. Но всъщност – не съм прав. Те правят каквото трябва да правят. Но аз пък трябва да изразходвам енергията си. Все пак, бик съм, нали, макар и само в перспектива...

Всъщност, перспективата никога няма да ме огрее. Аз съм повече телешко в перспектива, отколкото бик. Тук е така. Да се родиш мъжка крава си е равно на гибел. Но всъщност не съм изпаднал в самосъжаление. Всеки със своята орис. По-голямата ми сестра е на година, а вече е бременна... заради млякото. Майка ми – казват била е красавица като малка – е само на 4 години, но след непрекъснатите бременности се е състарила съвсем...

Всъщност, нямам много спомени за майка си, защото дни след раждането ме отделиха от нея и заживях при другите телета. Иначе бихме пили много мляко и няма да има за вас – хората. А така ни хранят с някакви остатъци от мляко, а после – с обезмаслено мляко. Гледат да не растем много, защото клетките, в които живеем са тесни... А и месото от анемичните телета било по-розово и крехко... Аз не знам, но тук така разправят, че хората много обичали сочно телешко.

Скоро ще имам по-малко братче или сестриче, защото мама пак е бременна. Дочух, че не била добре – разранено й било вимето от многото доене. Но и давали антибиотици и обогатени смески. Това е хубаво. Така и вие – хората – няма да се разболявате, защото млякото и сиренето, което ще ядете, са хем обогатени, хем с лекарствата вътре.

Радвам се, че ще имам братче или сестриче, макар че не съм сигурен дали ще го видя. Но то ще види мама и ако имам късмет – ще се срещнем и ще ми разкаже как изглежда тя, че вече почнах да забравям. Мама сигурно пак е сред рекордьорките – може да дава повече от четиридесет литра мляко на ден. А ако живееше в някое тъпо село, вместо в модерната кравеферма, ако не й даваха соя и разни там химии и пасеше на къра, щеше да има по четири-пет литра. Казват – толкова било нужно на едно теле... А какво да ядат хората? Какво по-напред да направят само с пет литра мляко?

Някои ме наричат “отпаден продукт от млекопроизводството”. Нямам какво друго да кажа, освен да изругая. Вярно е – за да дават мляко, кравите трябва да раждат и да са постоянно бременни. То затова живеят пет-шест години, вместо двадесет – ражданията и бременностите ги съсипват. Ако телето е женско – поема по пътя на останалите крави, а ако е мъжко – става бик в перспектива. Погледни ме, погледни ме хубаво – виж ми козината, врата и опашката – приличам ли ти на отпаден продукт? Дядо ти някога би се гордял с биче като мене, да знаеш!

А иначе, всяко мъжко теле като поотрасне идва тук, в нашите боксове и чака. Още след първото отваряне на Голямата метална врата разбира какво чака... Но какво да ти кажа – по-добре ужасен край, отколкото ужас без край, каквато е съдбата на сестрите ми. И те, и майка ми един ден ще минат през Голямата метална врата, но ще са се измъчили стотици пъти повече от мен.

Е, не ми вярвай толкова. Дойде ли моят ред, знам, че ще подивея от ужас. Дано да са бързи. Дано да не боли много. Но знаеш ли – снощи ми разказаха една чудна легенда, която се разнася из боксовете на бичетата. Легендата за прераждането. Тя разказва, че ако много силно си представя, един ден - след като тялото ми стане на пакетирано телешко - ще мога да се преродя в друго животно.

Знаеш ли какво съм си избрал? Калинка. Да, не се смей, искам да съм калинка. Виждал съм калинки тук – отвреме-навреме има в сеното, с което ни хранят.

Ще стана калинка и ще полетя. Ще видя небето и тревата. Ти си щастлив, че си ги виждал, макар че сега не го осъзнаваш. Роденият свободен не цени свободата си. Няма време нито за небето, нито за тревата. А аз мечтая само за тях. Знам че ги има – там някъде. Отвън. И вярвам – много вярвам, че един ден и аз ще ги видя.

Като калинка.


18.01.2009