автор: kuklara

последно продължение
Пеню-Не ми са меси в семейните работи, щото ще са ядосам.
Іжрица-Ами ядосай са де.
Пеню-Не ма разтаковай, щото съм кибритлия и ше избухна като световна война.
Іжрица-Боже,мене щял да плаши ,че ше избухни , фишека му с фишек намокрен.Ти ли бе ,кибрит такъв ,с изтекъл срок на годност.
Дяко-Няма да ми обиждате приятеля, щото и аз ще са намеся.
ІІжрица-Ти ли ще са намесиш ,бре ?Не та ли виждам как си са сврял в тая колиба като наплашена мишка.
Дяко-Кой е мишка бе ,бял бухал такъв?
Пеню-Вие кого обиждате бе ,вашта мама бяла такава.
Дяко-Какво ги гледаме бе, Пеньо.Напред! Атакааа !
Пеню-Атакаа!
Двамата-Ураааа!
Жриците-Олеле, майкооо.Помооощ./избягват/
Нашите герои ги преследват малко и бодро ,пеейки се връщат на сцената.

Боят настава- тупкат сърца ни.
Бързо бягат наще душмани.
Кураж дружина вярна сговорна .
Ний не сме веке рая покорна.

Пеню-Брей ,намерили кого да плашат?
Дяко-Едната случайност ги отърва.
Пеню-И двете едната случайност ги отърва.Само да я бях набарал и щях да я разфасовам като месояден продукт.
Дяко-Аз успях едната да я ритна ,ама после са подхлъзнах и паднах.Това я спаси.
Пеню-То и аз едната я пипнах.Бая женска беше ,ама ми са изплъзна.
Дяко-Добре че запазихме самообладание.
Пеню-Че то ако ние не запазим самообладание, кой?
Дяко-Ако бяха други, щяха да оплескат работата и да наторят снега.
Пеню-Да си тръгваме ли?
Дяко-Абсурд.За това ли бихме толко път? Един малък инцидент и хайде в къщи.
Пеню-То мене ако питаш, като че ли имам чувството ,че ми са поляга до топлия задник на мойта ,ама не е проблем да го отложим във времето.
Дяко-Ние хубаво ,че имаме ъглови легла ,та хич и не са сещам за нейния.Макар че на времето много ма впечетляваше.
Пеню-Какво ша правим тогава?
Дяко-Отдаваме са на дивата си балканска природа. Ще отстрелям една северна бяла патка.
Пеню-По- хубаво да са приберем и да теглим по една патка.
Дяко-Не са лигави,ами гледай за дивеч.Ха, там май има нещо.
Пеню-Да не е пингвин?
Дяко-По -прост си от най- простия фасул значи.На северния полюс няма пингвини, те виреят само на южния като Соломон Паси.
Пеню-Защо?
Дяко-Че аз откъде да знам.Нито съм Господ, нито Ванга.То много и тя ша знай.
Пеню-Да не е снежния човек Ети.
Дяко-Простотията ти се задълбочава окончателно.Информацията ти е от тук -оттам и най вече от никъде.Нерде полюс, нерде Хималаи.Пълна дезориентираност. И аз съм тръгнал с тоя човек по най -страхотните места на света.Че ако ей сега попадна в сложно произшествие, как ти Пеньо ще се ориентираш и ще ме върнеш на село, ако съм в пълна немощ.
Пеню-Ба! Мятам та на самолета и та карам на селу.
Дяко-Ами ако сме са отдалечили от самолета и неможим да го виждаме, как ша се ориентираш да дойдиш до него.
Пеню-По стъпките.
Дяко-Ха ! Точно така, по стъпките , по стъпките и право тука.Точно така ще направим и ние. Откриваме следи и по тях , по тях откриваме дивеча.После на мойта като и дам една бяла лъщяща кожа и ше миряса като отрепана камила.
Пеню-Ами за мойта.
Дяко-И двете ше ги уредим.
Пеню-Да търсим тогава.
Дяко-Гледай сега много внимателно в земята и ме известявай при най- малкия знак в снега.
Пеню-Ей тука забелязах някакви дири.
Дяко-От какво ти са струват?
Пеню-От коте.
Дяко-Глупости ръсиш, тука котета няма, дай да видя.
Пеню-Щото нашта котка точно такива дири оставя след дъжд.
Дяко-Провери си котката ! Това са точно дири от бяла лисица.

Двамата тръгват по следите най- съсредоточено и обикалят сцената по най -трудния маршрут, който може да се измисли.
Дяко-Тука вече мирише на прясно.
Пеню-/след като подушва и той/Сигурно тука са е изпикала много скоро.
Дяко-За последно ще и е.
Пеню-Ей там са белей нещо.
Дяко-Вземам го на прицел.
Пеню-Ще го умериш ли?
Дяко-Гаранция.
Дяко гръмва и се чува мяучене на котка и тропот.
Пеню-Какво стана? Май измяука на котка.
Дяко-Сигурно съм я уцелил в гласните струни и си е променила гласа.

В този момент се чува гласа на арестуваната мечка Зюмбюла, която изревава силно в нощта.

Дяко-Сега я втасахме.
Пеню-Що?
Дяко-Бяла мечка.Сега ще ги събере сичките и ша ни изедат като кебапчета на предизборен банкет в циганската махала.
Пеню-За едното нищо си утидохме живи и героични.
Дяко- Да бягаме към самолета.
Пеню-Спасявай сеее.

След големи перипетии и трудности двамата успяват да се качат на самолета.Най -напред двамата сядат на едната седалка, после без малко единия да падне от самолета.

Дяко-Пали!
Пеню-Забравих как беше.
Дяко-Пали ,изгоряхме.
Пеню-Как ще изгорим? Нали не съм запалил.
Дяко-Ше на изядат бре ,мушмуло.
Пеню-Не командваш ли ,нищо не прая.
Дяко-Запуск!
Пеню-Не съм са изпуснал.
Дяко-Не ти!Запусни двигателя на самолета!
Пеню-Ааа.Бууу.
Дяко-Ох, зацепи!
Пеню-Ха, загасна.
Дяко-Като та прасна един път и ти ша загасниш.
Пеню-Бууу, пак запали .
Дяко-Дигай го бързо и газ.
Пеню-Бууу.......

Втози момент пак спира тока и на сцената настъпва тъмнина.

Дяко-Измъкнахме се от севера.Щом сме на тъмно ,значи сме далече от полюса, щото белите нощи загаснаха.
Пеню-Ориентираме се по небето и право в село.

На тъмно актьорите напускат сцената и с промяната идва новия ден. Асен малцинството почиства сцената от вечерните произшествия.

Асен-Това българите няма да са оправят.Тях остави ги, ами и ние циганите покрай тях няма да са оправим.То и другите българи тука , арменците, турците, гърците и евреите ,и те не могат са оправи.То за евреите не са знай, де.Те на всякъде са оправят ,само дето в Германия им било малко по- трудно, ама сига и там са оправят.Че и германците оправят.То и много от нашите сега отидоха в Германия да се оправят. И И които успяха, бая германци оправиха, и още казват щели да оправят.Пък аз нали съм циганин- патриот ,с целия си акъл тука останах. България да оправям.Къде ми е бил акъла, че той царя че е цар, неможа да оправи България ,та един прост циганин като мене ли ша я оправи?То даже България оправи царя ,ако става на въпрос.Тя и мене оправи ,ако става на въпрос.Върза ми Зюмбюла ,и мене върза ей тука, както вика кмета, трудово ма интегрира с временна трудова заетост.И вече два дена временно чистя временни боклуци .Гледам Зюмбюла от далече и страдам като една циганска майка Тереза. И като още нещо страдам ,ама името му е много сложно и немога да го кажа, а пък няма и на кой.
Паянтата-Какво си са завайкал като поп през пости бре ,малцинство?Я са усмихни на природата като мургава радост.На тебе поне нищо не ти липсва.

Почуква по караваната и от там му подават бутилка бира.
Асен-За мене нямали бе ,бате?
Паянтата-За тебе най -много лимонада.
Асен-Лимонада ,лимонада, не е като без хич.Все нещо е.
Паянтата-Ти с какво се храниш бе, малцинство?
Асен-Кмета ми е отворил сметка и накрая ше ми го отдържи от временната заетост.
Паянтата-Браво на него! Най -малко още един мандат ще ни одари.
Асен-Пък като викаш за липсването, много работи ми липсват.Направо липсващ се чувствам.Гледай само,Зюмбюла без вина окаушена, аз неспецифична работа извършвам.Курортите далече от нас, объркана работа.И не се вижда как ще се оправя.Така се оказах ,че направо съм оказан като световен проблем.
Паянтата-Аз като имам проблем го оставям да се реши сам.Забърка се , забърка се докато хубаво се оплете и в един момент го гледаш -отмотал се, хванал пътя и се оправил самичък.
Асен-Ти като си такъв спец по проблемите, що не оправиш моя .Да вземеш малко да кажиш на кмета да вземи да ми пусне Зюмбюлата ,че да се дигам от тука и да придавам културен облик на обектитекрай морето.
Паянтата-Защото аз проблеми не оправям.Само създавам.На другите не ,ама на мене си постоянно.
Радиоредбата-Внимание, говори радиоредбата с гласа на кмета.Драги съселяни, някой тука в нащо село са държи кат жив селянин и серсемин.Снощи пак са са получавали издънки около самолета.Казвам ви и ако трябва ви повтарям: за нарушение на нощния общински ред някой ще го , та ще му са види нанагорно.Разтресен съм.Това е.
Паянтата-Че са и гръмна посред нощ.Познах аз по гърма на кой е пушката ,ама ха да видим.Ша ма базика на пушка той.
Появяват се Пенювица и Дяковица.Пенювица с китка на ухото и усмихната.
Пенювица-Ха ,доброутро. Как спахте?
Паянтата-Като ти гледам китката на ухото ,някои наистина са спали ,пък други сън не ги е хванал.
Дяковица-То от сън спомен няма! Пък и в нашто село вечер бая работи стават.
Асен-Нищо не знам,нищо не съм видял,нищо не ма интересува ,а пък и най важното : не съм от тука.
Дяковица-Ти да мълчиш и да не са обаждаш, да не ти са случи случка.
Асен-Ням съм и невидим,направо съм изчезнал.
Паянтата-Къде е Дяко ?Да ма обръсни ма, Дяковице.
Дяковица-Ша та обръсни,то и той е брадясал, че и аз ша брадясам покрай него. И още какво ли ша стани , хич не знам. Какво ли ша м и дойде още на главата с тоя мой мъж, дето не послушах майчицата си ,та цял живот тегля с него. Чумата да го тръшне дано, ама и тя неще пущината пуста.
Паянтата-Недей кълна. Човекът много си е харен.
Дяковица-Харен за хората, за мене е по- църен от ей това малцинство черно.
Паянтата-Какво толкова е направи?
Дяковица-Знам го аз какво е направил и прави, ами дайте да видим как ще го спрем, пущината пуста опустяла....


Зазвучава музика и под нейния ритъм на сцената с мимики и жестове героите се уговарят какво ще става по- нататък .Осветлението изчезва и отново става вечер. Двамата ни основни герои пристигат готови за нови подвизи и геройства.
Пеню-Бух-буух-бух, аз съм.
Дяко-И аз съм.Давай да вземаме такъмите от берберницата и да запрашваме към Австралия ,че е бая далече.
Пеню-Ехаа.Тая вечер лампата е угасена./тая, която осветява самолета./
Дяко-Нещо съмнително има в тая работа.Ако искаш да отложим с една вечер.
Пеню-Немога, братче, вече са пристрастих.Не ида ли някъде далече вечер и се едно че не съм аз.Как съм живял в това забутано село толкова години - незнам.Чак сега разбрах ,че съм носел душа на световен пътешественник.Като полетим и сърцето ми са разтваря като парашут.
Тупка, тупка и се едно, че ръченица играе. И кеф, кеф, кеф като за световно.
Дяко-Заседяването си е световен проблем .То, заседяването прогрес не носи.Най- много глупости да ти донесе и едно голямо затъпяване като петоъгълен тъпоъгълник.Никакво развитие- нито на личността, нито на душата, нито на нищото му . Човек като седи на едно място ,замязва на штраус. Колкото и да си изпъва връта, най- много отсрещния баир да види ,дето го е гледал цял живот.А пък срещу него като изскочи нещо непознато, веднага си заравя главата в земята.То непознатото иска да си поговорят ,да се опознаят, да научат по нещо едно за друго, а пък нашто му показва само задника си.А задник за разговор не става.Кво ша ти ръзбере задник като му говориш?Най- много да пръдне.То и да не му говориш ,пак ша пръдне.Изобщо загубена работа.
Пеню-Обаче от Австралия без риба не се връщам.
Дяко-Там ако имаш късмет,можеш и птицечовка да хванеш.Такова животно другаде не вирей.Хем във водата живей, хем е бозайник.Ей това хвани и си признат за рибар на целия окръг, че и на други места,даже и на селата.
Пеню-На какво кълве?
Дяко-Сигурно на царевица.Щом има човка, няма начин да не кълве на царевица.Аз не съм виждал нещо, което има човка ,да не кълве царевица. Пък както знаеш, в нашто село царевица бол.
Пеню-Прав си !То каракудата, че е проста каракуда, и тя на царевица кълве.Какво остава за едната австралийска птицечовка.
Дяко-Аз ша гръмна една райска птица ,ша и омъкна перата и ша окича главата на мойта ,та като ми кудкудяка в къщи, поне екзотичен вид да има.
Пеню-То бива и на мене да дадеш едно перо. Да го сложа на тъщата, та и в нея да виждам нещо хубаво.
Дяко-Ще ти дам не само на тебе, ами и на всички нуждаещи се. Да ма споминат и уважават както трябва.

Качват се на самолета и се подготвят за полет. В този момент виждаме Паянтата, който им излиза в гръб и внимателно добутва зад самолета едно мотопедче или мотор.По старата система нашите запущат самолета по техния си , Паянтата рита стартера и пали мотора. Лампата светва, осветява смолета и пред него изскачат Дяковица и Пенювица.

Двете-Спрете, не ни оставяйте!
Пенювица-На кой ма оставяш млада , хубава и опитна?
Дяковица-Каде си тръгнал без мене? Кой ша ти готви , кои ша та пере? Има да ходиш по света гладен и мръсен като напуснат добитък.
Пенювица-Нали без мойте очи неможеше ден да изкараш?
Дяковица-На дърти години ли ти исфиряса акъла, та трябва по лудници да та разкарвам.И главата да навеждам, та хората в очите да не мога да погледна. И засрамена между комшийките да ходя, без нищо лошо на тоя свят да съм направила.
Пенювица-Аз като кажа на майка ,тя ше ти кажи на тебе ,че и ти неможиш й отвърна нищо.
Дяковица-Слизай от тоя айроплан ,че като та зацапкам с една тояга, само на спешен айропланист ще ми станиш.
Пенювица-Аз са чудя къде ходи вечер, с коя мърсува, пък той за срамотийте са побъркал и по опщинските самолети са катери-като коза шугава.
Дяковица-Вместо внуците си да доведе ,айроплан да им покажи, той ма боже детинясал и акъла му исфирясал. Берберницата си и мене зарязал и ма на зян -зебил пред цялото село направил.
Пенювица-Слизай, докато имам сила в къщи да си та прибера, че ако ми постърчиш още малко там горе като ланско , ша та оставя .И при първия циганин ша отида, и на него със сичка сила ша са отдам.

В суматохата се е появил и Асен.

Асен-Нее!Тебе та неща!В Германия отивам,сапун ставам, тебе неща.Хем си лоша, хем не си циганка, хем са заяждаш и са бийш.
Дяковица-Да млъкваш, че в тъмното по- черен от тъмното ми са виждаш.
Пенювица-Ти пък от къде се взе, бре ?Що ли не та отрепах още вчера, че та оставих по тая земя да вървиш и да ма правиш дразна в най -неподходящия моент.Кво ли та гледам ,ами не та набода на една вила и да ти разнеса месата като една хала по най -различните места.
Дяковица-И аз ще го отрепя, и аз ше го разнеса ,та да ми олекни поне малко. Божее, и да ми мини злобата, Божее, дето ми я докара тая пуста моя чума черна, Божее. Дето най- хубавите си години на него дадох, божее, че и другите по- после, Божее.
Асен-Бягайте, братя българи.Спасявайте се. Помоощ.Скинхедски ксенофобкии.
Двете-И ша псуваш ,твойта мама циганска.А такааа.Напреед.Урааа.

Започва голяма гоненица и борба между Асен и жените, които напускат сцената.

Радиоредбата-Внимание,внимание!Говори радиоредбата с гласа на кмета.Обявявам общоселска тревога.Сички да стават и веднага с лично оръжие и каквото хванат да са отправят към самолета.Там става патаклама и нападение над селската чест.Веднага.Заповядвам.
Дяко-Не са живей в това ограничено пространство, Пеньо.Простото никой път неможи да разбере различното.
Пеню-Давай да отфърчаме, че като гледам, нищо не ма задържа тука. И най -родната ми жена ,дето дете ще ми ражда, не ма разбира.
Дяко-Прости им! Те не са виновни, ами бабите им ,дето им отрязали пъповете, ами не главите.Макар че техните пъпове са вързани за будаллъка им.
Пеню-Запуск!
Дяко-Клапите спуснати за излитане.
Пеню-Излитане разрешено.
Дяко-Напреед!

Чува се звук от истински самолет и с помощта на музика, звук и осветление ,ставаме свидетели как самолета се задвижва и напуска
сцената пред объркания поглед на Паянтата, който вика след тях.

Паянтата-Чакайте, къде без мене ?Аз съм с вас.Не ма оставяйте!

Качва се на мотора и потегля след тях ,молейки да го вземат.


Край