автор: alabross

Казват, че не всеки ден
е ВелИкден.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ,
и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда
от Еверест.
На любовта
всички възрасти
са подвластни –
от подножието до върха.
Тя по всичко
прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо - и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си,
дух и плът,
губя всичко, което стигна,
губя представа
за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях – велик.