автор: Haramiata

Парцале мой, ти мое откровение,
безжалостен, не знаеш ден покой,

неизчерпаем подтик, мое вдъхновение!
От диплите ти скачат призраци безброй!
Със пръсти сочат, укорно подвикват:
“Какво изхвърли днес?”
“С какво се раздели?”
“Какво изчисти? А какво изми?”
“Не си отивай! Как ще ни оставиш ?!?
Додето не откриеш и обезвредиш
най- страшния ни замърсител, най- големия боклук,
за тебе и за нас покой не ще да има
на опитите ти за чистота напук!!!”
Парцале мой, ти мое откровение,
Не търках ли достатъчно? Или не мих?
Къде сега боклук да търся?
И малко ли петна изтрих?
Ехидно бръчка се парцалът,
подхилква се и си мълчи.
Към дъното на кофата отплува бавно
заряза ме- очи в очи
със призраците и с водата огледално
загладила повърхност срещу ми.