автор: kuklara

Трето продължение

Радиоредбата-Внимание,говори радиоредбата с гласа на кмета.Известявам на тия, дето са ма избрали ,че са върнах от командировка и отново съм на своя служебен пост, за да съм в услуга на селските работи.Второ: някой си е прибрал пушката и да не мисли, че не го знам кой е .Да дойди тука и да си плати пет лева глоба за небрежно отношение към личното уръжие. Или поне да почерпи, както му е реда.Трето:Асен временната заетост да се яви при мене за задачи.Четвърто: няма четвърто.
Пеню-Че тя пушката е на мечката Зюмбюла- тя да го почерпи.
Паянтата-Еий, много ма ядете, бе.Уж съм лайно, пък много ма ядете.
Дяко-Ха-ха –ха.Ти пък не го вземай много навътре бре, Паянта.
Пеню-Дръж си го отвънка.
Паянтата-Абе ще дойди и моя момент, ама тогава ше видим чорбаджия чорба яде ли?
Радиоредбата-Кмета е .Хайде бе, Паянта, стига си водил празни разговори.Да не искаш да ти кажа по финката, че пушката е твоя.Идвай и си плащай глобата като съвестен гражданин- да нямаме усложнения.
Паянтата-Ей на, и тоя ма захапа.Идаа.
Двамата-Ха-ха-ха-И гледай по пътя да измислиш кво ша казваш, че на кмет сичко не са казва.
Паянтата куцайки и мърморейки, напуска сцената ,като клати глава заканително.
Дяко-Сега да идим до в къщи, за да подобрим семейната атмосфера и по тъмно - тука , готови за отлитане.
Пеню-Тя твойта има опит .Ама на мойта акула кво ше й говоря, хич не ми е ясно.
Дяко-Кво?Дай й една китка от двора, опъни й ластика на гащите и ше стане кротка като скопено магаре.
Пеню-Знай ли са?
Дяко-Знай са от край време.По ваканцията внучето ми вика:Дядо, що майка и татко вечер като са скарани ,сутрин стават сдобрени. А пък ти и баба като сте скарани вечерта, и на сутринта пак сте скарани?Викам му: щото умря тоя ,дето ни сдобряваше ,дядовото.

Пеню-Добре де , добре.Се ша са справя някак си.А довечера накъде?
Дяко-Довечера зимай дебели дрехи, щото отиваме на северния полюс и .....пълна тайна.
Пеню-Парола?
Дяко-Старата.
Пеню- Да не забравиш загрявката.
Дяко-Абсурд!То поне на самолета това му е хубавото, че катаджии не могат да та спрат.Камо ли проба за алкохол да ти правят.Пък за бакшиш дума не може да става.
Само ше помахат отдолу като на делегация от чужбина.
Пеню-Така си е.
Дяко-Сега чао и ептен умната.
Пеню-Чао и точно така.
Напускат сцената и осветлението отново се променя на нощ.Само че за изненада на нашите герои, самолетът е огрян от сложена крушка.
Дяко-Кукумяуу.Кукумяуу.
Пеню-Буху- буху, ама гледай кво става.Те го осветили като цирк по панаирно време.
Дяко-Подляха ни вода.
Пеню-Дай да ударим поне по една ракия от твойта.
Дяко-То за ракията няма проблем, ама как да са справим с крушката?
Пеню-Ако искаш, тая вечер да пропусним.
Дяко-В никакав случай.Сега или никога.
Пеню-Много ша сме видими . Ша на побъркат от бъзик после.Неможим са показа в селото, та даже и в околията.
Дяко -Ще я строшим.
Пеню-Да- да, че кмета да ни разследва.Какъвто е безкомпромистен ,ша на открий и ша ни види сметката като на печени толстолопи.
ДЯКО-Кво ти е зел толко страха, немога да разбера.Ще го направим така, че и Бойко Борисов да извикат, да няма доказателствен материал.
Пеню-Да не стани някой фал?
Дяко-Какъв фал?Запомнил съм, че като пръсна вода върхо осветително светещо тяло и то се пръска като бомба.
Пеню-Че то водата е спряла от вчера, а пък едвам се измъкнах от къщи и не отивам до там за вода.
Дяко-Ако трябва, ще се изпикайм отгоре й и пак ще й видим сметката.
Пеню-Спри са.Това е опасно за живота.Нали по струйката ти ша протече ток и ша та хвани и отрепи откъм най-мъжкото ти място.
Дяко-Вярно Пеньо , спаси ма от явна смърт. Брей, представяш ли си кво ли ша, стани ако умра и кат ма подкарат с приказки, че ми е станал електрически и незнам какво си.
Пеню-Мама им. Водата спрели,тока- не.
Дяко-Важното е нас да не спрът.
Пеню-Пуу,мамкаму и късмет.
Дяко-То значи, какво трябва да стани?Да попадни там вода, а пък ние да нямаме допир с нея.
Пеню-Точно така.
Дяко-Ха , ами тя работата е по-проста тогава от твоя братовчед ,бе.
Пеню-Кой мой братовчед?Какво искаш да кажиш?
Дяко-Няма значение !Неможи човек да няма поне един прост братовчед.
Пеню-И той каква връзка има с лампата?
Дяко-Никаква.Това беше метафора. Дай да помислим как да свършим работата.
Пеню-Да й пика на работата.
Дяко-С пикаене неможи. Пикнята е токопроводима и тока ша ни прасни като влака каражаловския бик ,дето железничарте го ядоха на кюфтета цял месец.С тока майтап не бива.Той е по- опасен от раздразнен горски.
Пеню-Тогава да са изпикаим в една пласмасова бутилка с широко гърло и да я изсипим отгоре.Ше изплющи и толко ша й е.
Дяко –Опасно е,и подозрително.Можи да ни хванат по ДНК анализа.
Пеню-Ба, ша ни хванат.Ние много имаме такова сложно нещо.Да я в лампата незагаснала и майка й електрическа.Пуу./Плюе по лампата , тя гърми и изгасва ,но не само тя, а и тока в цялото село./
Дяко-/след кратка пауза на пълна тъмнина/Да ти й плюнката -терористична ,ядрена.Че тя по- опасна от Бин Ладен бре, Пеньо.Ти гръмна с нея тока като един нашенски Чернобил .
Пеню-/Светва фенерче/ Интересно, във фенерчето има ток.
Дяко-Щото е независим източник.
Пеню-И сега кво ша правим?
Дяко-Кво? Качваме са на самолета и отпрашваме някаде на светло.А пък тукашните да са оправят всеки по отделно.Така де, ние самолет имаме и не мзожем да стойм на тъмно, когато света е напреднал като еволюция.
Пеню--Ами командвай тогава и да отфърчаме.
Дяко-Най -напред да се облечем подобаващо и тогава да отпрашваме. Щото днеска отбръмчаваме на север ,пък там студа е страшен.Като плюйниш и гърми, щото плюнката ти замръзва във въздуха и са получава физична реакция.Докато падне на земята ,става парче лед като майска градушка.Там даже земя няма, ами само сняг и лед.
Пеню-А риба?
Дяко-Има китове.Само че там китовете както и сичко останало са бели и екологично чисти, щото е снежна чистота.Даже комини на белите си къщи нямат.Квото горят, си остава вътре в иглуто. Като са стопи иглуто, и мръсотията са стопява и изтича заедно със стопеното.
Пеню-А лов?
Дяко – Ловът е като песен.Щото няма гори ,нищо не можи да са скрий.И трепиш като за световно ,само че ние не сме браконери.Няма да оставим полюса без фауна.
Пеню-Давай да са качваме и да отхвърчаме.
Дяко-Давай стълбичката.
Пеню-Каква стълба?
Дяко-Ех ,че си безфантазиен.Донеси един стол и да са качваме.
Пеню-Що яз?
Дяко-Щото си по- свободен и плюс това аз съм служил в авиацията. По ги знам тия работи.
Пеню-Добре, ама от утре искам ред.Ако трябва, ша гласуваме и на който са падни./носи стола/Да е демократично!
Дяко-Видяхме я и демокрацията.Както викаше един софийски политик, ако искате работата да са свърши демократично и бързо -слушайте ма какво ви казвам.
Пеню-Светни ми сега с твойто фенерче да са настаня в предната кабина, щото нали каза предния път, че си по- горен чин , а старшията седи отзад.
Дяко-Запомнил си нещо.

Двамата се качват на самолета и повтарят командите от предния път.Осветлението остава само на кабината на самолета, където са нашите герои- авиатори.

Дяко-Азиесите - включи !
Пеню-Щрак, щтрак, щрак, до един са щтракнати.
Дяко-Казв са включени.
Пеню-Се тая.
Дяко-В авиацията сичко е точно, като в авджилъка.
Пеню-Олсун, включени са.
Дяко-Запуск - почни!
Пеню-Подхванах го. Буууууууу.
Дяко-Проверка на системите!
Пеню-Сичко работи като комбайн.
Дяко-Разрешение за излитане имаш ли?
Пеню-Дай ми, де.
Дяко –Давам ти го.Клапите- задкрилки пусна ли ги на двайси и седем градуса за излитане?
Пеню-Не знам на колко градоса са ,ама ги пооткрехнах на око.Виждат ми са достатъчно разчеперчени.
Дяко-Добре- на твоя отговорност.
Пеню-Е-хаа.Хайде, майка, отлепихме.Накаде да карам?
Дяко-Дръж курс само към хаджи колювата чешма, натам е север.
Пеню-Нямаш проблем, знам я.
Дяко-Дигни го по –нависоко, че има много дим и ми влиза в очите.
Пеню-О, кей.
Дяко-И дай повече газ ,че северния полюс е бая далече.
Пеню-Така ша го набримча, че за десет минути ша сме там.Така де, кво има да караш бързо, като няма катаджии.
Дяко-То катаджии няма 1ама да не нацелим някой летящ обект.
Пеню-Ей1 хубаво 1че ме предупреди. Едвам са разминах с един лелек.Добре че не сме пролет или есен, щото тогава щъркелите са на ята и можехме да изтрепим бая полезен добитък.
Дяко-Ти остави тях, ами и ние щяхме да станим зян.Щото един ако влези през въздухозаборника в двигатела и сме мортос.
Пеню-Брех ,майка им фърката.Толкова ли са опасни?
Дяко-И повече.
Пеню-Тогава го надигам колкото може нагоре.
Дяко-Недей са престарава, щото пък на най -високото няма атмосфера и ще изпукаме от кислороден глад.
Пеню-Това авиаторството си е бая сложна работа.Не е за всеки, ама на мене май ми е вродено по някаква линия.
Дяко-Дай да сложим бонетата на главите, щото наближаваме севера и взе да става студено на главата ми.
Пеню-Какво е това?
Дяко-Пилотските шапки.
Пеню-Аз съм взел ушанки.
Дяко-И те ще свършат работа при нашто полужение, макар че ще ни затруднят комуникациите.
Пеню-Ще викаме по- силно и пак ша са чуваме.
В този момент токът в селото идва и лампата осветяваща самолета, грейва.
Пеню-Сега я втасахме.Съмна.
Дяко-Глупости приказваш . Не е съмнало ,ами вече сме на север.
Пеню-Откъде знаиш?
Дяко-Знам, щото съм ходил на сериозно училище.Случихме най -хубавото време, белите нощи.Ей тука ,в крайния север, шест месеца е ден и шест месеца е нощ. Тъмнина и непрогледност- нищо не са вижда от никаде и на никаде.
Пеню-И какво искаш да кажиш, че шест месеца спат и после шест месеца работят.Те да не са мечки.?
Дяко-Нали ти казах, че тука мечките им са бели. Ама не вярвам да спят като наще,щото в тоя студ треперят и не могат да заспят.А пък ако заспат , може да ги хване бялата смърт.Пък бялата смърт е страшно нещо- като са ухилиш и умираш узъбен.Хем ти е хубаво, хем си мортус.
Пеню-Ти откъде знаеш? Да не си умирал?
Дяко-Ба, умирал съм. Книгите така казват.
Пеню-Дай да намерим по -равно място за кацане.
Дяко-Освен да кацнем на някое заледено езеро. Там е равно като огледало.
Пеню-Да не халдърним под водата.
Дяко –Невъзможно е! Тука ледът е по -дебел от попадия и е цръст като желязо.
Пеню-Тогава са дръж яко, щото кацам, пък каквото ще да става.
Дяко-Пусна ли клапите на 45 градуса?
Пеню-Клапи -млапи, спирачки –карачки, всичко е опенато до скъцване.
Дяко-Дръж са полюс ,идваме!

Героите се приземяват с перипетии, които изиграват като тръскане ,залитане в ляво,в дясно, изкачване ,спущане и т.н.
Дяко-Внимавай! Отпред има морж ! Да не го тресниш.
Пеню-Какво да правя?
Дяко-Свий наляво.Не това ляво ,другото.Какво правиш? Заради един морж щеше да ни изтрепиш.Малко остана да на халдурниш в дупката му.
Пеню-Като много знаиш ! Нали викаше, че било равно като огледало.
Дяко-Аз само предполагам, а пък ти караш- значи носиш отговорност.
Пеню-Нали та приснежих жив и здрав, това е важното.
Дяко-Добре , добре ! Хайде сега да слизаме и да подгоним белия дивеч.
Пеню-Риба няма ли да хващаме?
Дяко-То и тука ако не хваним риба ,къде?
Пеню-Дддданнно взззземмми дда кккълввве пппо- бърррзо, че зззъбите мми ввззеха дда ттррраккат от сттттуд.
Дяко-Ддда удддаррим тттогава пппо едддна ррракия ззза уррравновесяване на вътттрешната тттепературрра.
Пеню-Ввввнимавввай да не ррраззззлееш вещестттвото, че ммного ти трррепери ррръката.
Дяко-Не е от алллкохолизззъм. От студ е.

Нашите герои удрят по някой и друг гълток и всичко си идва на мястото.
Пеню-Човек ако живее постоянно на тоя студ ,сигурно ще се алкохолизира.
Дяко-Ние като живеем на топло, та не пийм ли всеки ден.
Пеню-То нашто е за удоволствие, а тука трябва за оживяване.
Дяко-Завалийте ескимоси ! Как ли я карат, като тука никакав плод не расте.Пък и в тоя студ да си внесът от някаде джибри, те не могат привря за казан.
Пеню-Те сигорно за това са толко малко ескимосите ,щото повечето са се преселили там ,дето нямат проблем с ракията.
Дяко-Вземи сега тия бели чаршафи, дето съм донесъл от бръснарницата и са овий в тях.
Пеню-Що ? На шейхове ли ша са правим?
Дяко-Не, ще са маскираме на сняг ,за да не на види някоя бяла мечка и да ни изненада.В лова е така- не изненадаш ли ти, тебе изненадват.
Пеню-Тука и да та изненадат, не можиш усети нищо от студ.
Дяко-Надявай ръкавиците и да действаме.
Пеню-Дай още по един гълток и сме готови./пак отпиват/
Дяко-Бреий, карантийте ми са прибраха чак над пъпа.
Пеню-Гледай ,гледай там от оная дупка нещо си подава главата като махленска клюкарка.
Дяко-Дай да замръзним като паметници ,за да не го сепним.Сигурно е тюлен ,те имат тоя адет.
Пеню-Гръмни го тогава.
Дяко-Неможи! Ако го гръмна, веднага ще потъни във водата и после неможим го извади по никакъв начин.Много им е хлъзгава кожата и са цамбурват във водата при най -малката опасност.Трябва да го изчакаме да са отдалечи поне на метар от дупката и тогава да го трясним с нещо.
Пеню-Това грозно животно еде ли се?
Дяко-Не съм опитвал, но съм чувал , че мастта им е много полезна за разтриване. Ревматизмът минавал много от нея, а пък за колената била по -добра от наколенките на доктор Ливайн.
Пеню-То ако поседим ей така още малко и не ревматизъм, ами и бронхопнеумония ще на хвани. И ше замръзним като ледени отвисулки.Даже няма да ни погребват -само ще ни сложат по една табелка с имената и сме готови паметници.
Дяко-Дръж са мъжки.
Пеню-Ще кихна.
Дяко-Не!
Пеню-Ще!
Дяко-Не
Пеню-Ще.
Дяко-Не!
Пеню-Апчих.

Чува се илюстрация от звук на цамбурване.

Дяко-Да ти и кашлицата , да ти и чудото.Че то след тоя шум дето дигна и слон да беше ,щеше да избяга.
Пеню-Апчих.
Дяко-Хайде пак.
Пеню-Апчих.
Дяко-Спри са ,Пеньо, ще напълниш с вируси целия полюс.
Пеню-Апчих.
Дяко-Сто, едно, А.
Пеню-А сига де. Апчих.
Дяко-Ше та ударя по гърба.
Пеню-Не ,замръзнал съм и ще се счупя. Апчих.
Дяко-Къде съм тръгнал и аз с такъв неустойчив партньор света да превземам?
Пеню-Много съм си устойчив, ами имам алергия към бялото.Като ми дойде повече бялото,апчих и почвам да кихам.Апчих.Даже когато жената за пръв път хфърли дрехите и ми са бялна напълно, и тогава са разкихах. Без малко да са изложа от към мъжка страна.Апчих.
Дяко-Как можи да си толко дефектен.Какво ше правим сега?Че това си е пълен провал.Защо не ми каза още в село? Щяхме да идим на лов някаде другаде.
Пеню-Апчих.
Дяко-Сетих се.Дръж тия черни очила и ша са оправиш.
Пеню слага очилата и се оглежда щастливо.
Пеню-Ха, с това черното ми светна пред очите. Бре, спаси ма.Още малко и щях да си изкихам душата.
Дяко-Ако не си я изкихал вече.
Пеню-А , тука си е.
Дяко-Тихо.Усещам нещо и ми са струва ,че е опасност.
Пеню-Нищо не виждам.
Дяко-Нормално е , нали си с тъмни очила.
Пеню-Ама и нищо не чувам.
Дяко-Ти чуеш ли го, вече е късно.Имам усещане ,че бяла мечка са присламчва към нас.
Пеню-Да бягаме.
Дяко-Няма накъде.Ние сме на чуждо място, а тя си е у тях . Ша ни спипа за нула време. Пък и в тоя сняг неможи да са бяга.
Пеню-Изгоряхме си невинни.
Дяко-Кураж, ще измислим нещо
Пеню-Това ми е невъзможно.
Дяко-Да направим укритие от сняг.
Пеню-Давай командите !
Дяко-То така много е лесно.Цялата отговорност на мойта глава.
Пеню-Ти си човека.
Дяко-Взимай снежен материал и лед и да оформим укритие.

Двамата пак прибягват до белите пластмасови маси и оформят импровизирано иглу, в което се подслоняват.В този момент зазвучава музика и се появяват, пеейки и облечени в бяло, жените на двамата. Те са така забулени, че освен героите, трудно е да ги познае публиката.

Буха –буха, бух, бух ,пух.
Мирише на глупак дошъл до тук.
Буха- буха ,бух, бух, пух.
Ще го хапнем на яхния с лук.

Ний сме северните бели жрици.
И се храним с мъжките душици.
Пийваме ги две по две, без мезе.
С костите им ще играем сантасе.

Буха- буха, бух ,бух, пух.
Тата- рата, та -та -та –тара. До тука свършва нашата игра.
Ще ви гътнем във една тава.


Пеню-Дяко, изгоряхме!
Дяко-Не сме още.
Пеню-Дяко ,ти майка, ти баща. Стреляй, братко ,спасявай ни.
Дяко-Чифтето остана до самолета.
Пеню-Помоощ.Майко, Богородице, помагаай!
Дяко-Кураж ,Пеньо.Ако ше мрем ,да мрем достойно и геройски.
Пеню-Моя кураж ме напусна най –недостойно, приятелю.
Дяко-Ползвай от моя.
Пеню-В тоя момент имам пълна непоносимост и алергия към какъвто и да е кураж.
Дяко-Да нападним!
Пеню-Много е хлъзгаво.
Дяко-Стегни са, Пеньо! Ако ша мрем, да мрем мъжки.
Пеню-Хайде да преговаряме.
Дяко-Да не сме терористи, та да преговаряме.
Іжрица-Времето ви изтече- прощавайте се с тоя свят.
ІІжрица-Кажете сбогом на най- милото си същество.
Дяко-Не мога! Чифтето ми е отвънка ,пък и кучето не е с мене.
ІІжрица-Това ли ти е най –милото същество, кретенино смотан.Господ да те убий дано!
Пеню-Съжелете ма, щото аз имам сплотено семейство с млада жена.
Іжрица-Сега ли са сети за нея ,безсрамник незасрамен такъв.Не можа ли да са сетиш за нея ,когато имаше рожден ден, та една китка да й подариш поне.А вместо подарък, ти са прибра като пияна китка ,Господ да та убий дано.
Дяко-То ако става въпрос и аз съм женен. Макар че мойта вече взела -дала.
ІІЖрица-Какво е взела- дала твойта бре ,идиотино с идиотин. Че има ли друга в селото по- свястна от твойта.Че някоя може ли да готви и да пере като твойта бе ,читако прост като най- простата простотия .
Дяко-Да, ама като се връщам в къщи, само кучето ми се радва.
ІІжрица-Щото е добитък и не разбира.
Дяко-Кучето няма да обиждаш, щото незнам.
ІІжрица-Че ти какво ли си знаел.
ІЖрица-Че те какво ли знаят? Пенювата като кукла Барби -другите мъже очите им очебол от гледане по нея получават.Походката си променят и от велосипедите като възбудени шишарки падат. Пък тя будалата не им обръща внимание. Ама до кога ли?