автор: samuka

Вълнуваща си като чакан призрак
и сладка като горски плод.
Могъща и неизразима,
от никого неизвървян до края път.

Огромна, истинска, неизмерима,
обземаш младата ми плът
и мисъл и движение ти спираш,
очаквам със притихнал дъх.

Обгръщаш ме и всичко губи смисъл,
в спокойната прегръдка на нощта.
Препъваш опита на всяка чиста
събудена у мен мечта.

Загледана, невиждаща в безкрая
усещам само теб, Тъга!
Защо от хилядите други,
завърна се и мене пак избра?