Връхлитат ме вълни
в безпътието на съня.
Безименни дни
отпадат от календара
подгонени от
припрени петли.
В погледа на есента
душата ми се дави
на приливи и отливи.
След тръпнещо очакване
на разочарованието на нощта
стократно чакам изгрева.
Тялото ми бризът да покрие.
Сред сипеи, мъх, скали
диря мечта четирилистна.