автор: GARVAN

ГЛАВА 31
- ПРОФЕСОРЪТ -
Седеше вече цели три часа на канапето пред масата в хола и гледаше документите по убийството. Нищо! Нищо, защото не можеше да се хване за нищо.
Отново и отново препрочиташе докладите от първоначалния оглед, от пълния оглед, от аутопсията, от....
Не! Така нищо няма да стане! Отговорът е пред него, сигурен е категорично в това, но не го вижда. Отмъщение? Възможно, най-вероятното! Психопат? Твърде вероятно! Но не се виждат никакви признаци на патологично поведение, не и на пръв поглед.
Не и на втори, и на трети.... Или пък, защо не, това да е убийство – послание към някого... Хм! Тази идея съвсем не е лоша! Даже никак! Кой го знае това магаре какви ги е надробил пред някои големи мафиоти и са решили така да го наредят, че на никой де не му хрумне да го имитира по какъвто и да е начин. Нищо странно няма в това! Да отрежеш нечии ръце, за да сплашиш някого не е кой знае колко оригинално! Сигурно се е случвало и преди.
Отново се зачете в протокола. Ръцете на жертва та са намерени на около двайсет и пет метра от трупа. Така.... Били са закопчани с белезниците, както са били и преди смъртта на жертвата. Защо не са оставени до трупа, а са преместени на такова разстояние от него? Хммммм....... Момент! Тук става интересно!
Даже много! Попстанчов остави принтираните листове и се облегна. Бавно свали очилата си и почти автоматично започна да бърше стъклата им с края на
пуловера си.
Пак му се допи чай. Стана и отиде в кухнята. Някъде беше чел, че не знам кой си професор по биология всеки ден изпивал по два литра и половина кафе! Кофеинът, твърди въпросният професор, му помагал да разгърне креативните си ресурси и да бъде в творческа кондиция през по-голямата част от денонощието. Попстанчов се усмихна, докато се колебаеше какъв чай да си направи. Креативност, творческа кондиция.... Да беше толкова лесно и за него. Пие няколко литра кафе и готово! Решение на всеки проблем! Колко приятно и удобно!
По МТV зазвуча някакъв хит на испански. Беше престанал да забелязва, че телевизорът е със засилен докрай звук вече повече от три часа!
Водата завря. Дръпна чайника от котлона и сипа в него не две, както обикновено, а три лъжички чай. Веднага замириса прекрасно.
Старият професор придърпа един стол и седна с лице към облегалката. Облегна лактите си на нея и затвори очи. Мястото, където беше станало убийството, му беше познато. Едно време там нямаше модерно заведение, а кафене където се събираха най-добрите играчи на бридж в града. Въздъхна с носталгия. Какви хубави години бяха, не като сега...... Ясно си представи павирания паркинг, с място за не повече от десетина коли, уличните лампи, изписаните със спрей стени... Образите ставаха все по-ярки. Ето - човекът излиза от входа, дали изглежда така не е важно. Образът в главата му е по-скоро идеализиран. Едър, набит тип с късо подстригана коса и много злато по него. Типична мутра. За миг се чува силната музика от вътрешността на заведението, след това вратата се затваря и пак става почти тихо. Едрият тип се насочва със залитане към лампата, спира под нея и с разтворени крака, за по-голяма стабилност, започва шумно да уринира. Сега ще се случи страшното! Докато още пикае към него, изотзад, се приближава друг човек. Неговият образ е още по-неясен, но и това не е важно. По-важното е, какво ще направи! Жертвата не чува стъпките му, убиецът внимава, а и другият е толкова замаян от алкохола, кокаина и марихуаната едновременно, че сетивата му почти не работят! Следващите няколко минути не са важни! Електрошок, преместване на жертвата на по-удобно място, ритници. Всичко това е само пълнеж от незначителни действия. Важното идва след малко. Убиецът отрязва ръцете и известно време гледа как жертвата му агонизира. Държи отрязаните крайници така, че умиращият да ги вижда, по този начин ужасът му от смъртта ще е още по-голям! Дали убиецът седи до издъхването или не, не е важно. Важното е, че ръцете не са намерени до трупа!
ДА! ТОВА Е!
Искал е да ги вземе като трофей! Да! Тръгнал си е с тях, но нещо, какво не е важно, го е изплашило и ги е захвърлил в храстите! Сигурно е щял да ги прибере в чанта или в нещо друго, но му се е наложило да ги остави.
Отвори очи и се засмя на глас. Още те бива старче! Още! Чаят е готов. Първо ще го изпие с наслада, за да се наслади на, смело можеше да заяви, откритието си, а после щеше да се обади на бъбривия си племенник, за да му обясни какъв човек да търсят. Щеше да им е лесно да го открият някъде из дебелото съдебно минало на жертвата. Кой знае какъв щеше да се окаже?! Най-вероятно някакъв човечец, комуто никой не е обърнал внимание, когато е пострадал от бъдещата си жертва.
А как само ухаеше чаят! Направо плачеше за едно уиски! Хубаво нещо е животът, а старче!