автор: apostolicia

И ето че настана тежко време.
Тълпата подивяла иска смърт.

Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме,
и той се стяга днес за път.
Къде ли тръгва, непрокопсаникът неден?
Защо ми е - без обич и без теб?
На ешафода - обесник и палач,
обречени един на друг - на себе си.
No comment!