автор: GARVAN

ГЛАВА 30
- ПРИЯТЕЛКАТА -
Само погледна дисплея на телефона си и веднага натисна червения бутон за прекъсване на връзката! Изобщо нямаше намерение да му вдига!
Търси го цели три пъти. Първият път телефонът му изобщо не беше включен, а после на два пъти я беше отрязал, с обяснението, че е зает. Може и да е бил зает, но да не може да и отдели две - три минути.... Нямаше да му каже по телефона! Щеше да му обясни, че е важно и щеше да му определи среща, на която да му разкаже за странния човек от чата. Няма значение! Щом не иска, не иска! Точка! И без това не беше сигурна дали оня изобщо казва истината. Но пък звучеше толкова достоверно.... Беше бясна! Направо не се побираше в кожата си от яд!
- Аре, ма. К’во толкова!? Ми не си негов тип и това е!
Приятелката и Сиси тъкмо освежаваше с нов слой червилото, с цвят на патладжан, върху устните си. На другата маса в кафенето две момчета от по-горен клас я зяпаха с отворени уста.
- Трябва да свикнеш да се отнасяш с мъжете като мен! Щом някой ми хареса, отивам и си взимам от него каквото си пожелая!
Сиси също беше на петнайсет, но вече имаше опит в любовните отношения, който от гледна точка на възрастта и беше доста богат.
- Сиянче, абсолютно, категорично абсолютно нищо не разбираш! По-хубаво не се обаждай! За теб и за тия, с които се срещаш, може и да не е от значение, че си с петнайсет години по-малка, но за мен това е важно!
Сиси прибра в чантата си червилото и огледалцето и погледна приятелката си със съжаление.
- Въобще не става въпрос за нещо такова! Трябваше да говоря с него по друг, много важен въпрос!
- И какъв е този важен въпрос, който могат да разискват едно момиче на петнайсет и един с петнайсет години по-възрастен мъж? – продължаваше да я гледа със съжаление и ирония. – Я, моля ти се..... И докога ще седиш девствена!? Изобщо страшно си
загубена!
Доста често Сиси губеше чувство за такт.
- Ужасна си! И, ако искаш да знаеш, въпреки, че на мен не ми пука, той си пада по мен!
Сиси си изкикоти. Момчетата на другата маса продължаваха да я зяпат.
- И по какво позна, че си пада по теб? Той ли ти каза? Ще ме умориш направо!
- Снощи беше у дома с дядо и....
- И какво? К’во си ме зазяпал бе, чикиджия!? –
За секунди едното от момчетата които я гледаха стана червено като домат.
- Моля те, въздържай се малко повече!
- Спокойно ма! И какво, продължавай!
- Забелязах как ме гледа.....такива работи....
Младежите, които Сиси изряза така грубо, бяха изпили набързо колите си и си тръгваха.
- Само това ли?
- Стори ми се и, че..... Ох, не мога да говоря такива неща! - започваше да се изчервява все повече и повече. – Когато излизах от стаята ми се стори, .... стори ми се, че.....
- Беше се надървил, така ли?!
- Аха.....
И двете се засмяха.
- Защо не съм на твоето място!? Каква случка щеше да му се случи само! Нищо, че е полицай!
- Трябва да вървим! Ще закъснеем.....
- Ако ти звъни пак ми дай аз да говоря с него.
- Оооо! Я престани! Ще му звънна още веднъж и ако пак ме отреже, изобщо повече няма да го търся!
- Ама че сме лоши!
Двете приятелки станаха и тръгнаха към училището.
.....................................
17.10.05
Продължавам да мисля за това, което се случи днес. Или, май е по-правилно да се каже, което не се случи. Както и да е! Първо той беше зает, после аз не му вдигнах... Нищо! Така е по-добре! При всяко положение щях да си създам само проблеми! Първо, най-вероятно оня лъже! Второ, Стефан щеше да каже на дядо и не ми побира ума, какво щеше да ми се случи! Най-вероятно щях да остана без интернет, джобни и нямаше да излизам от вкъщи поне месец. И трето, щях да стана толкова смешна в очите на всички и най-вече в очите на Стефан, че нямаше да ми се иска да се показвам пред хора! А, че го харесвам – това е факт! Даже, тук, пред себе си, в дневника, мога да кажа, че съм влюбена в него! Знам, че е невъзможно да съм с него, че е невъзможно даже и да му се разкрия в чувствата си! Просто ние сме толкова различни! Не само като възраст! Нищо! Ще ми мине. Сега трябва да измисля какво да му кажа за обажданията си, когато се видим.