автор: theheart_ofthefire

Пролог

Опря гръб на студената влажна стената, докато дишаше тежко. Усещаше как устата й пресъхва дори при беглото преминаване на спомена за станалото през ума й .Хвърли поглед на китките си - да, определено бяха зачервени.Освен това и синините по тялото й, останали след ударите с юмруци, не бяха нещо, с което би се похвалила на приятелките си.
Но друго я тревожеше - все още твърде силно чувстваше пулсиращата болка. Въпреки това грейна. Не беше молила Тони да спре, а това се случваше за първи път. Той беше висок - около метър и деветдесет, с изваяно тяло. Ким неведнъж бе отбелязала че дългата му, стигаща до раменете, тъмно кестенява коса я побърква. Казваше го обаче с такава игрива усмивка, че той не я приемаше на сериозно. Чудесно. Ким това я устройваше перфектно. Винаги изричаше истините ухилена и с пламъче в очите. Добра тактика. Спестяваше си куп оправдания, които човек започва да бълва, когато му покажат, че знаят къде е сгафил. Или когато загрее, че е ясен на околните. Но за жалост така човек можеше да пропусне и кога му прави комплимент. Ами... шанс.
Постоя няколко минути опряна на стената, а после буквално се срина в леглото. Тони направо я беше съсипал. Не че не си го заслужаваше след камарата мъже, които беше попиляла. Но все пак – никоя крехка дама не заслужава да я влачат по стръмен наклон, докато има на китките си тежки вериги. И едва ли е била чак такава кучка, че да я потапяш под водата, докато видиш, че наистина изнемогва. Или пък юмруците... Вярно, че в наши дни и те си имат много почитатели, но прага на бруталността тук не просто беше преминат, а беше прегазен с бясна скорост. Няколо по двеста километра в час, че и отгоре. Но... Ким нямаше никакво намерение да се оплаква. Сама си беше поискала пълната програма. И тук разбира се веднагически се пръква идеята за садо-мазаото. Да, ама не. Не и Ким Лейс. Колкото и извратен да беше човек ,не би си причинил подобно нещо. Ким всъщност искаше да се научи на издържливост и сила.
Средно високата на ръст, около двайсет и една годишна госпожица, си беше истинска мечта за мъжете. Но истинска - ще рече истинска, а не някоя презахаросана сметанова тортичка с безвкусен пълнеж. Все пак става дума за Ким- бледа кожа, без нито един белег или дефект и дълбоки, черни очи, които доста колоритно се комбинираха с тъмното бордо на косите й, падащи на съвършено прави кичури чак до кръста й. И за ум - който наистина може да те пореже. При това оставяйки сериозен белег. Тези й черти и качества я правеха крайно желана мишена за разните покорители.
Когато беше на деветнайсет цялото й семейство загина. Глутница върколаци прелетя през имението, където живееше и просто разкъса семейството й. Очите й се пълнеха безспир със сълзи , гледайки как майка й, баща й и Алис - двегодишната й сестричка бяха бавно и мъчително разфасовани от проклетите зверове. Нея бяха оставили за накрая, но незнайно защо най- едрият от върколаците нареди на другите да я оставят. Ким проклинаше спасението си.За какво и кого да живее с избито семейство. И с кого за бога да поговори- нима някой би повярвал на история за върколаци. Не и в покрайнини, където всички бяха религиозни фанатици. Няма такива филми. Сори, скъпа - казва животът и ти се хили насреща. Освен ако не решиш да му разбиеш зъбите. Това си бе наумила Ким в последствие . Но нямаше да се заеме само със зъбите естествено. Беше се заканила да нарита живота яко. А тя - тя определено разбираше от ритници... Нещо, което никой не очакв от фино девойче. Ама така е като налетиш в тъмна гора на Тони Андерс и щото приличаш на убитата му сестра, той реши, че вместо да те гръмне, задето си му пресякла територията, ще те направи машина. Машина за убиване. Че какво друго. Говорим за Тони Андерс - наемния убиец , заради който и силните лоши момчета трепереха... А той - той просто беше застрелял втория си баща когато бил на седем. Няма да стои и да гледа как пребива майка му.
В интерес на истината Ким нямаше голям избор. Тони я намери, докато тя безцелно тичаше из гората с поглед , замъглен от сълзи. Той от своя страна и предложи два пътя - да я подмине и да я остави да се предаде на своето самосъжаление или да я направи силна. Толкова силна, че рано или късно да може да получи възмездие. А тя определено жадуваше отмъщение. За добро или зло Ким беше от онези хора, които не забравят и най-малкия мил жест, но запечатват в съзнанието си и всяка болка, причинена от околните. И това съвсем скоро щеше да си проличи. Оставаше още съвсем малко на Тони да я обучи до край.