Спусни се с мен в индиговите нощи.
Там залезни слънца угасват в здрача.
И водопади от звезди, които светят още,
поставят нерешени диамантени задачи.
Ела в мечтите ми, там приказни комети
летят в нощта на бялото вълшебство.
Изтрий сълзите ми, хвани ме за ръцете
върни ме в някогашното любимо детство.
Последвай ме... Недоразбрана нежност
се плиска тихо в утринна прегръдка.
Да замълчим за миг. Ефирна неизбежност
подтиква ни нататък. Нова стъпка...
Бъди във мрака моето сияние.
Ела със мен, да слезем в долината.
Душите ни - потънали в мълчание...
Отпуснати в прегръдката на тишината.