Танцуват в огъня жълтеещи езичета,
стоим във тъмното, очите ни се взират в тях.
Мълчим, но всичко с теб си казваме,
душите ни докосват се без страх!
Танцуват страстно огнени езичета,
от любовта ни ласка слива се със тях,
лети във въздуха прашинка от насладата,
която в шеметният вихър се откъснала от нас.
Сега във тъмното стои и търси ни,
тъй чиста новата душа- покълнала,
зачената от повея на нежността ни,
от огнената сладост на нощта!