 |    Вече месец тягостно мълчим Вече месец тягостно мълчим,
думите отдавна са излишни,
но горчи, о Боже, как горчи
спомена за чувствата предишни,
за минути пълни с топлина,
за усмивки, думи споделени
в разговор без упрек, без вина.
Аз бях ти, а ти пък беше мене.
Беше, бе... неотвратим рефрен
в мислите натрапчиво звучи,
и все по-безизразно студен
погледът е в нашите очи.
И в студа, и в падащия мрак
сякаш се разтапя този брак.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Вече месец тягостно мълчим" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от mamasha на 15.01.2009 @ 19:18:17
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да кажа, Vesan! Как бих могла да коментирам този горчив стон на душата ти! Иска ми се просто да я погаля и да я заразя с искрица надежда, че миналото време е само временно, ще пак ще има бъдеще и топлина в очите.
Силен стих, много силен!!!! |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от miri на 15.01.2009 @ 18:42:22
(Профил | Изпрати бележка) | | ...за жалост , при много от нас вече горчи...ще си спомняме за минути, пълни с топлина ! поздрави ! |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от Prishylec на 15.01.2009 @ 17:31:33
(Профил | Изпрати бележка) | Я мълчанието разруши.
Тишината ледена руши.
Ще ви бутне във бездънна яма.
Връщане назад, да знаеш, няма. |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от joy_angels на 15.01.2009 @ 17:11:18
(Профил | Изпрати бележка) | Виждал ли си как играят децата? Играят, играят - вземат, че се скарат. Хвърлят, блъскат, викат - накрая се сдобрят. Свършат играта - тръгнат си прегърнати. Ако ги питаш - този до него е най-добрият му приятел.
Ако възрастните само за ден се опитаме да забравим всички "а помниш ли когато..." и страха си от това да не се минем, влагайки повече в една връзка от другия - ще има много повече решения с положителен финал.
Поздрав за човешкия стих, Весане! |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от apostolicia на 15.01.2009 @ 15:59:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Мълчината, Весан, мълчината убива всичко... Единият е прекалено уморен, другият е на друга вълна... и така полека между двамата се настанява мълчина... така си е! |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 16.01.2009 @ 13:36:33
(Профил | Изпрати бележка) | Не се разтапя този брак от студ,
а в тази възраст толкова опасна...
Тийнеджърите да ядат хляб с лук,
защото още нищичко не им е ясно...
Боли, но вярвай, ще преболедуваш,
животът ще се върне между вас...
Когато две сърца в едно студуват,
то слънцето усмихва им се пак...
Задачи, задължения, проекти,
усилия далече от дома...
Препятствията минеш ли, Човеко,
отново ще пребъде любовта!
Поздрави за силния стих, Vesan! |
Re: Вече месец тягостно мълчим
от voda на 16.01.2009 @ 17:41:09
(Профил | Изпрати бележка) | Мълчанието е най-същественият признак на едно отчуждение.
И аз мисля, че се разпада.
Мога само да пожелая на лирическата да е за добро...
Поздрав за споделеното, Вес!
|
Re: Вече месец тягостно мълчим
от dimension на 16.01.2009 @ 21:38:18
(Профил | Изпрати бележка) | Сегаааа...
От събираните ми от дете стихове, помня почти наизуст едно, беше преписано, както и другите, отпреди 25 години сигурно от някакъв вестник. Авторът беше Емил Симеонов, мисля.
Казва се "Семейство", ще се опитам да напиша част, по памет:
Няма вече какво да си кажем.
Между нас двете чаши са сухи.
И случайните думи даже
нямат смисъл и много са кухи.
Телевизорът нещо се смее,
но каналът за нас е изключен.
Просто не е възможно, не е
нещо друго сега да се случи.
и таванът да падне отгоре.
и небето над нас да се срути,
никой няма да проговори.
Никой няма и хляб да купи.
Че кога го изгризахме тоя
семеен живот, между двама.
Шоколадът сменихме със соя,
а малката бездна с голяма.
Само котката тихо мърка
и ни гледа с очите големи.
Котката никога няма да сбърка.
Нито някога ще се ожени.
Мисля, се справих добре.
Весан!
|
Re: Вече месец тягостно мълчим
от izibell на 06.02.2009 @ 17:46:38
(Профил | Изпрати бележка) | Много е страшно това мълчание...убийствено.Ще споделя една английска мисъл,за съжаление не знам чия е,но страшно ми харесва.
"Words can sting like anything, but silence breaks the heart."-и това е което ме убива.Поздрвления за прекрасния стих! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1042
ХуЛитери: 5
Всичко: 1047
Онлайн сега:
