Събуждам се,
съвсем без бързане,
без драма, задължителност и служба.
Или събуждам нещо чуждо?
Или е още сън, в съня,
това пробуждане...
/Главата ми тежи,
очите ми примигват сухо -
сърцето ми тежи.../
Горчив е въздухът,
но все пак чувствам вкус.
Усещам светлина,
или надеждата за нея.
И стиховете -
още не са стихове -
по-скоро са идея, чернова.
Надеждата за стихове.
Играят сенки
по стъклата на прозорците,
танцуват прилепи по двора.
Вземи багажа си в ръка
и хващай пътя страннико,
до днеска спящ в дома ми.
Завръща се
стопанката на къщата.
Сега.
Какво ми пука, че е залез...