Не ми се смей, че още чакам те на кея,
не ме кори, че винаги напук живея.
В безсънни нощи аз се взирам пак
във този леден, непрогледен мрак.
Не идваш ти...а може би си тука?
Но аз незная, че доброто на вратата ми почука.
Защото образът ти винаги мени се,
тъй както слънцето в сезоните ни слисва.
Че може би те срещам не отричам,
но ти кажи ми как да те позная?..
Нима?.. Това ли е?..Когато кажа ти, че те обичам?..