пиеса за драматичен театър
УЧАСТВАТ
ДЯКО- ЛОВЕЦ
ПЕНЮ-РИБАР
ПАЯНТАТА-ЛОВЕЦ ДОАЕН
АСЕН-МАЛЦИНСТВО
ДЯКОВИЦА-СЪПРУГА
ПЕНЮВИЦА-СЪЩО
КМЕТА-ГЛАС
по идея от разкази на Тилко Тилев
Сцената е насред селски парк. Както подобава, трябва да има каравана, избелели рекламни чадъри и две -три маси с няколко различни по цвят и вид пластмасови стола. До нея се мъдри бръснарница с надпис”Бербер Дяко”.В средата на сцената, на зелена полянка , гордо блести двуместен самолет, гордостта на селския кмет и цялото село. Появява се Дяко, облечен с елементи от авджийски дрехи, порадва се малко на самолета ,застава гордо пред бръснарницата си .Сваля табелата с надпис “Бербер Дяко” и слага нова -“ПРИ САМОЛЕТА”. Коафьорът вади джобен часовник и още като го поглежда, от караваната засвирва народна музика.
Дяко-Точността краси авджията.
Влиза в бръснарницата и веднага излиза, носейки бръснарски стол, пригоден за тази работа и облича бяла манта. После отива до прозорчето на караваната, потропва по него със собствен сигнал и отвътре без звук му подават лимонада. От тук нататък всеки от героите ще си има свой сигнал и ще получава каквото желае, без да разговаря с бармана.
Радиоредбата-Драги съселяни! Добър ден. Говори селската радиоредба с гласа на кмета. Драги съселяни, поздравявам ви с новия самолет,с който им видяхме сметката на комшийте от Долно Изворово ,дето ни са фукаха с техния шадраван, пълен с жаби и две -три червени каракуди. Драги съселяни, поздравявам ви с новия ден и ви напомням ,че работата си иска работене и ви пожелавам да си я работите. Второ- Пъдарят Гогу е хванал магаре, сиво на цвят , спипано да пасе в частен имот. Притежателят му да си плати глобата и да си гу прибира,. докато не сме гу казали пу финката -да стани за смях на околните. Трето- Няма трето.
Дяко-Така е, кмете. И радио да има, и самолет да има, магарето е като човека- се на чуждо посяга.
Радиоредбата-Пак е гласа на кмета. Уведомявам ви ,че Дяко е отворил бръснарницата ,която от днеска се казва не “БЕРБЕР ДЯКО”, а “САМОЛЕТА”. И всички в нужда могат да са обръснат, подст
рижат, ондолират и добият лакиран вид, готови за полет към ЕВРОПА,като истински европейци.
Пеню-Дяко, дай едно чукче да перна една табела, докато не са отаковали обстановката.
Дяко- Коя обстановка? Международната или междуселската?
Пеню-Нашта си обстановка. То ако я отакова някой хайванин, както и да е , не можиш му каза копче ,щото не може да чете. Ама ако я отакова човек, дето може да чете , тогава напълно ще си заслужи да му таковаш таковата.
Дяко-От толко таковане, нищо не разбрах.
Пеню-Нидей са такова. Слагам тая табела и около самолета са запазва европейска чистота.
Дяко-И кво пиши толко на нея?
Пеню-За пикаене около АЙРОПЛАНА - физиологическа разправа на място.
Дяко-Пеньо ,Пеньо ,езък ти за гарантите и в партията , и в риболова.Бива ли толко неграмотност в 21 век ,бе ?Не са пиши айроплан, а самолет. И не физиологична разправа ,а физическа.
Пеню-Айропланът можи и да е самолет , но разправата ще бъде физиологична , щото ще му отрежа оная работа ,заедно с ташаците . И нема да можи да извършва не само физиологични нужди ,ами ша си остани и сексуално нерентабилен. Пък стига ма къца с тая партия ,нали заявих публично ,че съм деполитизиран.
Дяко –Хайде,хайде. Нали сички знаят ,че пиеш само чай каркаде, щото е червен и само червеноперки хващаш.
Пеню-Аз и от твойто вино и ракия пия ,ама и вие без мене не можите. Щото ако не съм аз да донеса риба,само на постен моабет ще я карате.Езък ви и на чифтетата ,езък ви и на кучетата. Само на хляб лаят.
В този момент край тях пробягва куцукайки Паянтата ,вика тихо за помощ и не вижда никого и нищо.
Дяко-Това Паянтата да не го е пипнал горския?
Пеню-Не бяга на пипнато, на подгонено бяга.
Дяко –Той така и от жена си не е бягал.
Паянтата пробягва и в обратна посока!
Дяко-Не е от жена му. Тя досега щеше да го стигни.Знае му цаката,и пътечките му знае.
Пеню-Гледай го! Зазноил се е като лахутюв корен, като го е хванала росата сабахлен.
Дяко-Че той е готов шампион за пенсионерската олимпиада ,бре Пеньо.
Пеню-Вираж праи и пак насам идва.
Паянтата пристига , настанява се с последни сили на единия от столовете пред караваната и потропва по караваната.От вътре му подават три бири.Първата я изпива на екс ,отпива от втората и седи вцепенен.Дяко и Пеню го приближават.
Дяко –Какво си са облещил като извънземно в нашенско ТКЗС ,бре Паянта?
Пеню-Да не ти се е случило нещо непредвидено ?
Паянтата мълаливо отпива от втората бира и остава вцепенен.
Дяко-/вади от джоба си плоско шишенце/Ако искаш да са свестиш, пийни една глътка от мойта ракия.Умрелия дига от гроба.
Пеню-Електрониката му е дала на късо, кат изпуснат в нужника ЖСМ.
Дяко- Бирата пък му върви.
Пеню-Гори му нещо ,ама какво е ?
Радиото на кмета-Сандьо, Паянта! Дай знак, че съществуваш, бре човек.
Дяко-Край, трябва да викаме Колтучкина Мика да му лей куршум.
Паянтата-Куршумите аз сам си ги лея .
Двамата-Оох, има надежда.
Паянтата-Има, ама сега .Да ма бяхте видяли одеве в гората, щяхте да ма отпишите като лански борч.
Двамата-Оох, ша са опраи.
Паянтата –Ша са опраи баба ти.Яз втори живот живея и на това отгоре тва днешното ще го помня цял живот, че и след това.
Дяко и Пеньо потропват по караваната едновременно и оттам им подават две чаши с нещо . Сядат и се заслушват в разказа на Паянтата.
Паянтата-Нали всички знаете ,че джепането си го правя сам?
Всички-Знаем,как да не знаем.Кой не знай.
Паянтата-Е, ама едната гилза е пета употреба и дава фабричен дефект.Раздула се и не мога да я изкарам от цевта.Ни шомпол помага,ни псувни.Псувам и ръгам, ръгам и псувам -пълна безнадежност. Плувнал съм целия в мойта си пот и имам чувството ,че всичко живо са е наредило зад дърветата и храстите ,и ми са хили и подиграва. Точно в тоя сублимен момент със сетивата си чувствам как някой диша учестено зад врата ми, като аха -аха да са разсмей. Аз нали съм съсредоточен и съм на голям зор, са правя на спокоен и категоричен.Нали сте ма виждали такъв.
Всички-Виждали сме та , как да не сме та виждали.
Паянтата-Чуствам му аз гадния поглед във врата си и стоически са мъча.В един момент изведнъж гилзата излезе ,аз си прискрипах пръста и са наклоних назад в полу -странично полужение.В периферния ми поглед са оказа нещо.
Всички-А сига, де.
Паянтата-От тва нещо, хем още като не съм го видял, ма обхвана пълен ужас и настръхване.Потта ми замръзна.
Всички-Ха сига, де.
Паянтата-Обръщам си главата към него -бавно и непредизвикателно и замръзвам като пресен айсберг.
Всички-Ай стига ,бе.
Паянтата-Полужението ми са оказва извънредно и отчайващо.
Всички-И кво?
Паянтата-Оказвам са очи в очи с мечка. И от половин поглед разбирам,че е стръвница.
Всички-Ужас!!!
Паянтата-Обаче не губя присъствие на духа.Мисъл -също.
Дяко-Зора кво ли не праи....
Паянтата-Лягам на земята и са правя на напълно умрял.Както съм са изпънал като дюлгерски метър, мечката ма разгледа от всякаде и след това с лапата ма размачка като стар чакракчия.Аз не мърдам ,обаче мисля.Пушката ми е празна.Обаче тоягата е дрянова и тежка.Ше са правя на умрял още малко , викам си ,пък ще видим кво ше стани.Пък той звяра му с звяр в един момент къто са наведе над главата ми, такъв език ми отпра, че не издържах.Брех неговата мама космата , аз на жена си не съм давал да са лигави с мене ,та на него ли.Като грабнах тоягата и като го кюмнах по суратя ,изрева като на пожар и хукна към гората. Пък аз хукнах насам.
Всички-Ужас.!!/ изпиват на екс чашите си и получават нови./Това трябва да се полей.
Паянтата –Няма! Допивам си бирата и отивам да си търся пушката.
Пеню-Че защо ти е, нали имаш тояга?
Паянтата –Защото тоягата е за мечки, а пък пушката - за зайци.
Дяко –То като та гледах как бягаше, зайците може да вземеш да ги хващаш с настигане- като авганистанска хрътка..
Паянтата –Ха, самолет.
Дяко-Ха , здрасти .Че ти чак сега ли го видя. Той е инсталиран тука от вчера.
Паянтата-Брех мама му стара.Че той бил красива птица,бе . И лъскава ,лъскава кат сребърно пиле.
Дяко-Ей такова да имахме, по целия свят на лов можехме да ходим.Решиш лъвове да гърмиш, палиш го и и хайде в Африка.Пригърмят ти са кенгура,бръм и си в Австралия. Пък кондорите в Чили можиш да ги гърмиш във въздуха ,както си хвърчиш.
Пеню-То мене ако питаш,най ша върши работа за риба да та откара.
Паянтата-Кой ша ти хаби гориво за риба, бе Пеньо?
Пеню-То ти ако знаеш ,че ша ти хвана сто кила риба, сам ша го напълниш с бензин.
Дяко-Пеньо, хич та няма в авиоделото.Като нищо ша развалиш самолета.Той не хвърчи с бензин,ами с керосин. И плюс това не е товарен да го вмирисваш с риба, а е реактивен-само за пътуване със свалено въоръжение.
Паянтата-То ако не му е свалено въоръжението, с него браконерите ша натиснат слоновете и ша ги изтрепят като зайци.После иди да търсиш слонове в природата .Както ние търсим около наше село зайци.
Пеню-Търсите,ама няма.Добре че съм аз, поне червеноперка да ви нося.Че и котките се научиха, като се връщам от риба, наизлизат да ме посрещат и селям ми дават.
В този момент зад тях се е приближил циганин с гъдулка.
Циганина-Господ здраве и берекет да ви дава, бащице .Пък и за мене да не забравя.Бреий ,хубаво село- красиви хора. Пък и богато .Какъв голям айроплан имате.
Дяко –Как разбра, че е богато селото, бе Манго.
Асен-Не съм Манго , Асен съм.По паспорт съм българин, само по душа съм малцинство. Пък че е богато селото ,много ясно . Може ли такъв голям айроплан да седи тука и никой да не го занесе за отпадъци.
Дяко-Ай някой е посегнал на самолета ,ай съм го отстрелял като хищен дивеч.
Паянтата-И ше го отсрелям, и с кеф ше го излежа.
Асен-Недейте с лошото, бащице.Аз не съм от тия ,градските цигани, дето крадат като цигани.Само ви отбелязвам да сте внимателни с някои други.Ама като ви гледам колко сте серт ,ставам спокоен за айроплана.Така като го гледам тоя айроплан , сто години никой няма да го мръдне от тука. И вие с него живот ще си живейте, и още сто години ще го пазите . И не само ша го пазите, ами и мене една лимоната- швепс за здраве ще почерпите .Пък аз песен ще ви изпея.Щото, както казваше кварталния преди да се издигне, който пее- бой не яде.
Дяко-То само да се опита някой да го пипне!Хем бой ще яде, хем съда ще му види сметката за злуопотреба с държавно имущество.
Асен-Охоу, ще го осъди !Дваиси години на смърт ще го осъди.Така де, това да не е на някой, дето е никой, да му се размини като един бой.Имаме едно малко цигане в махлата .То само бой яде , хляб не яде. От сутрин до вечер – само бой яде, затова него с бой неможиш го уплаши. Него само с държавата можеш да го уплашиш, щото както казваше кварталния ,по -страшно от нашта държава няма.То и други страшни държави има, ама нашта си е направо страшилище.Както казваше кварталния, Господ прощава, държавата -не! То нали Господ бил разрешил на циганите да крадът...
Пеню-А-а-а, посмали, манго. Как така Господ ще им разреши да крадат? Ами десетте божи заповеди?
Асен-За циганите са девет,щото като го заковали Господ на кръста ,там хамалската работа пак циганин я вършил. И си свършил работата както трябва. И Господ го боляло по –малко, защото нашия бил професионалист. Пък и откраднал единия пирон ,та затова Господ го заболяло още по –малко. И той ,Господ де, казал: Аферим! За другите не знам, ама на вас ви разрешавам да крадете !И те кво да праят, крадът .Само дето държавата не е съгласна. Пък кварталния и той нали е държава ,и той не е съгласен.Това от дядо ми Асан го знам . Чесна дума ,той много знаеше, щото много живя. Нищо, че не знаеше кога е роден, поне сто и двайсе години живя.
Дяко – Ей ,как го завъртя пустото му малцинство.Като Галилео Галилей земята го завъртя.Пеньо,тропни за един швепс.Какъв да бъде швепса?
Асен-Студен, бащице.Че цял ден като параход обикалям и още колко като параход ще обикалям ,изобщо не ми става ясно.Да можех сига да подкарам тоя айроплан ,за десет минути да обиколя земята ,да си свърша работата ,че тогава да видиш рахат . Ша седна тука при вас и хем ша си пия швепса ,хем сеир ша ви правя.
Паянтата-Че каква работа имаш пък ти бе ,Асенчо?
Асен-Ааа, без обидни захвърляния.Аз да не съм някой, дето ша са одвиси на държавата да тежи - като циганин на социални помощи.Аз съм мечкадарин от село”Нова Надежда”.Подпомагам туристическия бизнес.Развивам с мойта Зюмбюла колтурна дейност по морето и гладен не оставам. И поколението си храня. Само дето оная, Бириджит Бардо, ми играй парам –парче. Ама като не дават да я карам мойта Зюмбюла с влака ,пеш ще отидем до морето и пак ша са опраим.
Дяко-Каде ти е Зюмбюлата?
Асен-Развързала се снощи и изчезнала.Затова минах насам да ви питам дали не се е мяркала, щото тя без хора не можи.Тя е учена мечка .Много хубаво мачка,също като чекръкчия.Като млада булка целува. Много мурафети прай ,ама на-сега са е загубила и ма търси.То тя като огладнее ша се върни , няма къде да иди .Ама тогава такива жопки ша яде ,че после сама ще се завързва за шинджира.
Радиоредбата на кмета-Внимание!Внимание! Ивънредно съобщение.Пъдарят Гого е хванал безстопанствена опитомена мечка, на връта на която е била закачена ловжийска пушка.Ако се появи собственика й, да бъде уведомен, че мечката се намира в двора на общината. А пък пушката е при кмета.. Освен това ,да знаят жените и децата, че е вързана и кмета не й позволява да прави поразий.
Асен –Жива и здрава да е държавата.Аз като не я намерих ,държаата не само я намери, ами я и върза.Е ,сполай ви ! Да ходя да си прибирам Зюмбила./излиза/
Паянтата –То и аз отпочинах ,освен да ходя да си потърся пушката.
Пеню-То ако питаш мене, тя твойта пушка трябва сама да се е върнала в село.Че даже и на гости на кмета да е отишла.
Дяко-Кво са разбърза като развален часовник.Допий си барем бирата.То работата със стравницата стана ясна, ами барем артрита ти няма да са обажда ,след като такъв звяр ти е правил масаж.Хаха ха ха....
Пеню-Остави другото ,ами дали му е смазала пушката .То другия път Паянтата като иди на лов, можи и за оръженосец да я вземе.
Дяко-То и за куче можи да я ползва.
Паянтата без дума да обели, напуща сцената с тояга в ръка ,забравил да куца.Пеню и Дяко почукват на караваната и получават следващата си дажба.
Дяко- Ха наздраве за сина на великата мечка -Паянтата.
Пеню-Да е жив и здрав! То аслъ ,ако не беше той, кой щеше така да ни разсмей днеска.
Дяко-Какво днеска, бе.То цяла седмица ракии на аванта ще пийм, като разказваме на аркадашите за събитието и юнаклъка на Паянтата. Пеню-Ха наздраве и за самолета.Да не забравим да поставим табелата.
Дяко-Барем да й отремонтираме правописа.
Пеню-Няма ,няма !То стига със стоянето си да ги предупреждава.
Слагат табелата и разговарят.
Дяко-Пеньо, ти до къде най- далеко си ходил ?
Пеню-За риба ли?До Марица.
Дяко-Не бе.Изобщо.
Пеню-До пловдивския панаир.Пък веднъж щяхме да ходим и до Панорамата в Плевен ,ама са развали ткзсенския рейс...
Дяко-А в друга държава?
Пеню-Ти сига какво ,подиграваш ли са с мене? В друга държава само по карта пътувам.И то в къщи като ни ма гледа никой.Щото ако ма видят домашните и ще ма лишат от сякакъв семеен уют. И ше ма отпратят на лечение в Карлуково.
Дяко-Върти ми се нещо в главата, ама незнам как си с тайните.
Пеню-Що?
Дяко-Низнам дали ша издържиш, щото научи ли някой, шъ ни побъркат.И тая история с Паянтата ше изглежда като постна лятна манджа.
Пеню-Дяко ,от толко години ма знаиш, от мене да си чул да е излязло нещо.По- заключен съм от трезора на държавната банка.
Дяко –Още по- заключен трябва да си. Даже ако имаш код, трябва и него да забравиш ,ако ще да си е лично твой.
Пеню-Ако искаш да се закълна...
Дяко-Добре !Тогава довечера в дванайси се измъкваш от вас с всичките рибарски такъми....
Пеню-Нощния риболов е забранен.
Дяко-Забранен е в Бъгария .Трай сега....
От тук нататък виждаме, че говорейки си оживено, те напущат сцената, но ние не чуваме какво кроят.Осветлението се променя и на сцената настъпва нощ.Асен Малцинството почиства около караваната ,порадва се на самолета, вади гъдулката и
запява.
Зюмбюло ,Зюмбюло, мечко хубава,
що та кмета затвори
като магазин фалирал.
Дали та ,Зюмбюло ,без хляб оставих
или та Зюмбюло жадна държах.
Аз, Зюмбюло ,гладен стоях,
ти манджа да имаш.
На хората радост да даваш.
И любов на мене.
Като царица та гледах ,
като още принцеса.
На никой лошо не направи,
на никой лоша дума не каза.
Пък сега та кмета затвори
като опасен бандитин...
Следва...