автор: LeoBedrosian

За онези, които още не са излезли е полезно да знаят, че на вън са осъществените им детски мечти за безкрайна ледена пързалка. Нека видим сега как става предвижването в тези условия.

На първо място е полезно в миналото да сте бил съзтезател по лека атлетика и да си пазите поне един чифт шпайкове. Обувате ги върху топли вълнени чорапи и припкате смело. Работа вършат и алпийски котки. Проблема е все пак да не паднете върху някой шип и да си нанесете дълбока прободна рана.

Ако не разполагате с такива приспособления работа вършат и мини ските на сина ви. Пригответе се за дълго завръщане в детството докато се доберете до заветното работно място. Ледът е равен, твърд и на всякъде, а забавлението за онези, които още таят детското в себе си - гарантирано.

И все пак вие сте консервативен и улегнал достопочтен господин на когото пързалянето по лед отдавна не му предоставя онази естетическа наслада. Тогава остава да загърбите частично достойнството си и да нахлузите плетени вълнени терлици върху лачените каубойски ботуши с които толкова се гордеете пред колежките. Вероятно те ще изглеждат нелепо под правия ръб на панталона, но пък ще ви гарантират сравнително безопасно предвижване. Ходенето може да бъде придружено със люти попръжни по адрес на местния градоначалник, който не е станал в четири часа да поръси със сол пътя ви.

За всички останали остава смирено да изчакат в къщи затоплянето да си свърши работата и после да вършат каквото имат за вършене. А на шефа, който разтрива синината от падането сутринта може да обясните, че сте чули по радиото, че е обявено извънредно положение и фирмите няма да работят до обед.