Непрогледният замръзнал мрак
се разтапя.
Черногривест сняг
светлината трепетно лови.
Светлината,
тя кърви, кърви,
тя
изпепелява този свят
и така преражда го -
крилат
се издига той,
изящно гол,
златокос
и плътен -
чиста сол.
Но се буди мракът мразовит,
хороводи
на светия Вит
той извива,
трескав и гъгнив,
и светът се сбръчква,
и плешив,
кух,
непоправимо подсладен,
чака той изгарящия ден...
Капчица по капчица,
тъй тежко
той, светът,
превръща се
в човешки.