автор: meiia

Ще спра във твойте утрини...

На пръсти пред съня ти,търсейки пролука,
пресъхналите устни на страха си ще оближа.
Сънят ти като тънък лед ще се пропука
и ти ще паднеш в езеро от дневни грижи.
Ще нося хляб със мед-плътта си топлата.
Ще търся твои ручеи в сънувани момичета.
Ще те отпивам със очи,ще вдишвам вопли
и капки от съня по шията ти ще се стичат.
Ще се разбудиш гол,полепнал от желания.
Прилежно ще избръснеш похотта набола.
Донесла съм ти кошница горещи обещания.
Добро ли ти е утрото?Отвръщаш "горе-долу"
Оставам на прага ти.Сънят ти продължава
да те прегръща тихо като сънена любовница.
Разбирам със тъга:и денем Тя те притежава,
Сънуваната.Събудих те.Почувствах се виновна.