Мираж.
Сънувам, че съм в къщи.
Усещам даже мириса на моя дом...
Поглеждам през прозореца и виждам-позната е картината на двора!
И сякаш никога не съм излизала от къщи. Усещам топлота, дъхът на мама,
усещам сигурност, дори да съм самичка, защото съм си у дома, познавам всичко...
Мираж.
Далеч сега е малката ни къща загушена сред блокове големи.
И люляка лилав на двора,
и розите посадени от баба...
Мираж.
А искам да е сбъднат сън.
Ще тичам аз по улицата тясна, ще бързам да отворя аз вратата и стълбите с един дъх да прескоча.
Знам, ще ме срещне котето на двора, кокиче ще откъсна от перваза,
дъхът на сладка гозба ще ме води нагоре по червените пътеки.
На входа-кофичка със съчки и шишарки.
Отварям, а пред погледа ми мама, усмихната, със погледа-огнище,
разперила ръце да ме прегърне и да попита " Как пътува, дъще?"
Мираж...