автор: mitko_jordanov

Душата ми бушува като лава във вулкан. Натискам я, за да не избухне. Този огън ме гори. Гори ме яко и отвътре и отвън. Преживявам някаква метаморфоза.
В такова състояние бих могъл да си предствя какво изпитва пеперудата, кято произлиза от някаква какавида или от своята гасеница. Чувство, което те изпълва с физическа сила, усещаш наплива, обвзема те, усещаш с всяка една клетка. Чувстваш, че нещо не ти достига, нещо ти липсва, цялата тази сила трябва да бъде подхранена от нещо. Да бъде овладяна и насочена в желаната посока. Искаш да дадеш посоката, но не знаеш как. Търсиш я. След като дълго си я търсил около себе си, започваш да я търсиш вътре в себе си. Натискаш тук, натискаш там, чакаш тя да излезе от някъде, сама да се покаже, да тръгнеш след нея. Как се вади този вътрешен екстракт? Колко е лесно да откриеш енергията, потенциала и силата у другите и колко е трудно да го изцедиш от себе си.Знаеш, че го има, че те обладало, не знаеш от къде ще дойде и на къде ще те поведе. Обвзема те страх, че нещата не са под твой контрол. Нещо друго извън теб, по-силно и по-висше ги контролира. Искаш, но не можеш. Седиш и чакаш метаморфозата да завърши, подготвяш се да се запознаеш с новото си „аз”. Чувстваш странна пустота и пълна наситеност. Странна пустота вътре в себе си и пълна наситеност отвън около теб. Всичко те тормози, всяко нещо отнема от вниманието ти, което искаш да съсредоточиш и концентрираш в себе си. Дразни те защото не ти дава възможност да надникнеш във вътрешната си дълбочина. Какво ли пък толкова има да търсиш там? Ако има нещо и то не е изплувало на повърхостта заслужавали си да се ровиш в тинята за да го изкараш на повърхността. Дали това е поредното изследване, само че този път – автоанализ. Нали уж се познаваш? Ако толкова добре се познаваш, трябваше да знаеш какво да правиш сега.
Усещаш как лавата се лашка, лашка се, на една страна, на друга страна, търси пукнатините през които да излезе, да се излее, да избълва.да залее, да изпепели. Какво ще изпепели? Не знаеш. Изпитваш страх. Страх от това изпепеление, или надежда от това избълване? В кое от двете ще намериш себе си? Или може би лавата трябва да избие, да облее всичко, да го изгори, да го изпепели, да изтине и от пепелта, от пепелта като огнен феникс, да се роди нещо ново, различно...
Дали е възможно един човек да претърпи метаморфоза, пълна метаморфоза, да загърби всичко свое, себе си, да започне отначало на ново. А как ще започне? Нали това започване ще се гради върху предишния опит, чувства, емоции...