Закълни я да е моя,
да е само в моя плен.
Закълни я да я има,
да я има и след мен.
Да е бяла, да е свята,
да е скрита във сълза,
да е лека като вятър,
да е накъде в пръстта.
Да е грях и изкупление,
да е мъст, да е олтар,
да е тихо примирение,
да е буйна като жар.
Да е нечие падение,
да се вплита в благослов.
Закълни я със поверие,
подари и послеслов.
Нека просто да я има,
нека всекиму горчи,
нека стане като биле
невидяно от очи.
Нека, нека да остане
и след мене - като зов.
Закълни я със страдание.
Закълни я със любов.