автор: olentangy

Все по оградите, все по оградите
като слепец, който си търси пътя,
намирам гробището - края
на селото и на безсмъртието.

Отдавна боговете са забравени
и килнати, обрасват с бурен, кръстове.
Не лека пръст, а пръст корава
над окончателно, напълно мъртви

се спича и се пори като кожа
на змеица - тъй люспесто-фолклорна!
Да можех без съмнения...Да можех
да бъда клен, череша или бор...