автор: Romi

Трогателна измислица си, знаеш ли?
Необуздани погледи разтапят
дългите търпения.
Реките неначенати от извор
изяждат белите си обли камъни.
Къде си се запътил?

Щом само под ресниците ти нощем
се случват най-съвършените геройства.
А после гъбата на утрото
изтрива тебеширените спомени.
До костите обикновен е този свят.
Не се привързвай към правилата му!
Измисли си остров, някъде далече,
с цветове от светлина и злато.
Разгадавай езерните тайни
в зениците на всички златни риби.
Бъди мълчание на тишината,
за да те скрия в шепите си.