За Питагор и боба
В едно свое съчинение Аристоксен пише: "От всички зеленчуци Питагор ценял най-много боба, защото действал храносмилащо и слабително. Затова и го предпочитал пред всичко друго." Вижте каква хармонична представа за света е имал този отявлен бобоядец - Космосът е една прекрасна математическа бродерия. Идеята за това го завладяла след като открил, че основните хармонични интервали, т.е. октавата, чистата квинта и чистата кварта, възникват, когата дължината на трептящите струни са в отношение 2:1, 3:2 и 4:3. Легендата гласи, че тази мисъл го споходила, когато минавал покрай една ковачница.
Различните по маса наковални пораждали при удар хармонично съответстващи си звуци. Забелязвайки аналогията между хармонията в музиката и подредеността на материалния свят, експлицирана с прости и елегантни математически формули, Питагор стигнал до извода, че целият Космос е проникнат от математически съотношения. Според древни източници, тази парадигма е обсебила ума му, в един майски ден, докато се дивял на цъфтежа на боба. Съзрцавали ли сте майски изгрев в бобена градина? Виждали ли сте как зелените бобовите лиани (Leguminosae) бодро пълзят по колците, устремени към Космоса, а усмихнати в ре мажор цветове им намигват като фарове?
Мулен Руж
- Джимо, 20 век бе прекрасно оплоден от Бел Епок, а го осиви и огрозни презрението към боба! - често обичаше да повтаря Теохар. Чувам нетърпеливия ви въпрос: кой е този Теохар? Теохар бе франкофон, приятел на дядо ми Тракидис. Чистокръвен бохема, поживял в сладък унес две десетилетия в Париж и то през най-добрите му времена - годните на Бел Епок. Междувременно бе изучил и химия в Сорбоната. Теохар не бе питагореец, но страстно обичаше боба. Когато лакомо излапваше поредната копанка боб, с който баба ми Полихрония обичаше да го гощава, винаги изричаше следните думи в знак на благодарност:
- Полихрония, знай че след твоя боб и Мулен Руж, най-много обичам себе си!
В годините на Бел Епок Теохар не бе обикновен бобоядец, а един изтънчен артист - петоман, гвоздеят на програмата в Мулен Руж. Умеел е ловко да изпръцква какви ли не звуци. Артистичните му номера "Омиров хорей", "Лятна гръмотевичва буря в 15 ч.33 мин в небето над Латинския квартал", "Басните на Лафонтен" и винаги са предизвиквали катарзис душите на артистичните парижани.
Кисинждър
Преди 4-5 години на български излезе поредната книга на Кисинджър. Препоръчвам я на всички, които не долюбват джин, Мерло, Мавруд или ванилов сладолед.
- Джимо, със свършека на 20 век си отиде и голямата дипломация. Колкото повече едреят военните блокове и по-точни стават оръжията, толкова по-размита и безсмислена е дипломацията. Совалките, дву и тристранните срещи, срещите без вратовръзки, дори и тези без ботуши, са ненужна работа. Светът отдавна се управлява от Големия Автопилот. Дипломацията е нужна единствено на дипломатите. А истинските дипломати винаги два пъти премислят преди да кажат нищо. Това, за което не може да се говори, трябва да се премълчава, казваше Витгенщайн. Голямата дипломация, обаче отхвърля исихазма. Добрият тон изисква някава, макар и невербална комуникация. Поради това, новата дипломация настойчиво иска и нов език. И несъмнено един приятен негов вариант е Lingva Culus - eзикът на подпръцкването. Той ще оплоди дипломацията с искрена задушевност на общението и краткост на изказа, качества така липсващи на сегашната упадъчна дипломация.
Винаги съм вярвал, че Хенри е пророк. А навярно пророк ще се окаже и Енлай, който твърдеше, че дипламцията е продължение на войната с други средства.