И ако в зимата на времето
вали сняг,
и всяка снежинка е лято,
къде скитат сивите вълци...
Гладните вълци,
онези самотни вълци,
които вият
някъде в Нищото.
Някъде в Нищото вие душата ми,
трака челюсти, зъби се
и напада.
Бездните свиват кръга,
обръчи лед свиват снежинките.
Треперещи вълци,
уплашени вълци,
бесните вълци
късат душата ми.