автор: GARVAN

ГЛАВА 20
- ТОЙ -
Таксито спря точно пред входа на хотел ”Император”.

- Един и шейсет.
- Два лева!
Таксиметровият шофьор се усмихна леко.
- Благодаря и приятна вечер!
Беше решил да не ходи с колата си на срещата, защото още беше доста изморен, а нямаше как да не пие поне едно питие! После щеше да му е трудно да кара, а и по принцип не обичаше да кара, когато е пил!
Пиколото отвори вратата пред него и го поздрави любезно. Хотелът беше нов. Всичко беше обляно в светлина и блестеше от чистота и лукс! За секунда се спря и с присвити очи огледа фоайето. Жалко, че не го беше проектирал той! Помисли си, че ако го бяха възложили на неговата фирма, резултатът щеше да е значително по-добър и много по-евтин! Срещата му беше в ресторанта. Остави палтото си на гардероба и се огледа отново. В дъното на ресторанта, на маса за двама, вече го чакаше подполковник Баташки. Разглеждаше много концентрирано нещо в менюто.
- Добър вечер, господин подполковник!
Почти стреснато Баташки погледна над ръба на менюто.
- Добър вечер, драго ми е да ви видя! Без любезности, моля! Заповядайте.
Баташки изглеждаше напрегнат.
- Съжалявам, ако съм ви причинил неудобство с молбата си да се срещнем след работното ви време...
- Моля ви, нищо неудобно няма! Даже ми е много приятно! Предполагам, че сте доста зает напоследък?
Баташки се закашля и се огледа смутено наоколо.
- Да! Даже и сега не трябва да съм тук, но... Вие сте доста зает и може би не сте чули, но тази нощ в града ни стана много тежко престъпление.
- Чух нещо по новините одеве, но не разбрах. Тъкмо влизах в банята. Убили са някакъв...
Баташки пак се огледа.
- Да, един тиквеник, дето си го търсеше отдавна. По много жесток начин е убит!
- Така ли?
- А ха! Отрязали са му ръцете! Умрял е в адски мъки!
- Леле! И такива работи ли започнаха да стават в клетата България!? Кой знае докъде ще я докараме по този начин!? Как е семейството?
- Добре, благодаря! Жената нещо пак вдигна захарта, ама ще се оправи! Не е страшно. Вие как сте?
Един сервитьор се приближаваше към тяхната маса.
- Работа, работа и пак работа! От вкъщи - на работа, от работа - вкъщи и така до безкрай!
Сервитьорът се изпъна пред масата им като на парад.
- Добър вечер! Ще поръчате ли?
Баташки пак погледна в менюто.
- “Поморийска отлежала” имате ли?
- Всичко което е в менюто е в наличност. - отвърна сервитьорът с раболепна усмивка.
- Браво! За мен една голяма. Газирана вода...
- Българска или вносна?
- .. българска и салата от печени чушки. Това е засега.
Сервитьорът кимна.
- За вас, господине?
- Една водка “Смирноф”. Имате ли в хладилника? Не понасям водка с лед!
- Да, разбира се! Нещо безалкохолно?
- Сок от ябълка има ли?
- Да.
- Един. Благодаря ви!
- Вечерята по-късно ли ще я поръчате?
- Господин подполковник, аз не се чувствам добре и предпочитам, ако не възразявате, да не вечерям... Май, съм настинал нещо.
Баташки притвори очи в знак на разбиране.
- Значи и аз няма да вечерям.
Келнерът кимна и безшумно се отдалечи.
- Защо не ми се обадихте? Трябва да се пазите! Щяхме да говорим друг път!
- Е, не съм на легло, все пак! А за вас и на легло да бях, пак нямаше да ви откажа!
- Е, чак толкоз! - Баташки изглеждаше наистина смутен.
Сервитьорът дойде с питиетата.
- Така, кажете с какво мога да съм ви полезен, господин подполковник?
- Абе, зет ми и дъщеря ми, нали бизнесмени го дават, решили да правят къща на село и да живеят като баровците на запад - на чист въздух.
- Прекрасно!
Баташки се усмихна иронично.
- Видяла жабата да подковават вола..... Не, че имам нещо напротив, но с жена ми се изтрепахме толкова години, за да им вземем апартамент, а те сега ще го продадат да правят нещо от нулата, дето се вика! Какво му е на апартамента?
- Напълно ви разбирам! Но аз като специалист ви уверявам, че нито един апартамент, пък и бил той най - луксозният, не може да се сравнява, с която и да е къща! Особено ако е на село!
“Ще ме уверяваш, я! Сега като ми кажеш и колко ще струва...” - помисли си Баташки.
- Аз мога да ви го кажа от личен опит! Ако работата ми не беше толкова напрегната и не изискваше да съм постоянно в града, щях и аз да съм се изнесъл в някое село. Впрочем, в кое село искат да строят?
- В Храбрино! Не е много близо, но е добре!
- Да не е близо, наистина. А на колко квадратни метра?
Баташки направи физиономия сякаш беше лапнал
нещо горчиво.
- На триста и петдесет! Можете ли да си представите!?
- Не е малко! За постоянно жилище ли ще го използват?
- Да, така го мислят. Абе за мен това си е живо изхвърляне, ама нейсе! На здраве!
Двамата мъже се чукнаха с чашите.
- Въпреки всичко, нека строят! Сега са млади сега да строят! Не после, на дърти години, я!
- При други архитекти ходихте ли?
Баташки се размърда на стола, сякаш го беше срам да отговори.
- Ходила, дъщерята при някакъв... Ама си е друго да отиде човек при някой познат! Пък и вие сте доказан в професията си... Така де! Друго си е!
- Не се притеснявайте! Когато им е удобно, нека дъщеря ви и зет ви да дойдат в офиса ми, за да уточним, какво ще изискват!
- А, така де за цената... Те, вярно, не са бедни, но все пак и милионери не са.....
- И за това не се притеснявайте!
- Все пак....
- Колегата, при когото е ходила дъщеря ви, колко им е искал?
Баташки се замисли за миг.
- Ако не се лъжа, по осемнайсет лева на квадратен метър.....
- Значи аз ще им взема по петнайсет!
- Моля? Вие ми правите подарък! Архитект с вашето реноме....
- Моля ви! Не мога да ви искам, точно на вас, както на останалите ми клиенти! А и знаете, че аз по принцип се занимавам с проектирането на много по-големи обекти. Разбира се, няма лично аз да се занимая с вашия проект, но ви уверявам, че сътрудниците ми са професионалисти и резултатът ще удовлетвори дъщеря ви на сто процента! Аз лично ви обещавам!
Баташки щеше да се разплаче.
- Не знам как да ви благодаря! Направо не знам!
- Е, хайде сега... Нищо работа! Нали за това са приятелите!
“Златно е това момче! Аз какво очаквах от разговора, а то какво стана! Златно момче!”
- Хайде вече да не говорим по тази тема. Смятайте работата за свършена! Я, по-добре ми разкажете нещо повече за убийството, дето е станало снощи. Казвате, отрязали са му ръцете!?
- Да, бе.... Да не повярва човек до къде се докарахме с това беззаконие! - наведе се напред и с потих тон продължи. – Да ви кажа честно, на никой не му пука за тоя изрод, ама нали това ни е работата.... - взе в ръка чашата си и отпи голяма глътка. - Има къде, къде по-съществени случаи от този, ама нали не трябва да се пренебрегва един за сметка на друг...
Пак отпи от чашата. Този път до дъно и започна да търси с поглед сервитьора.
- А ако мога да попитам, по какви версии работите? Или е секретно?
Сервитьорът пак беше до масата им.
- Още една голяма “Поморийска”. Че е секретно, секретно е, но на вас мога да кажа - продължи Баташки, след като келнерът се отдалечи достатъчно. - Дали ще ви кажа или не, това не може да навреди на разследването.
Келнерът донесе новата ракия.
- Версии, колкото щеш! Чеченци, руснаци.... Както във всеки подобен случай!
- Те така ли действат, с такава жестокост?
- Ето това е най-озадачаващото! Обикновено при разчистване на сметки килърите просто стрелят и си обират крушите! Тази показност, като такава го приемаме, не е характерна за поръчковите убийства! Не и у нас!
- Не знам. Аз от тези неща не разбирам, господин подполковник, но на мен ми се струва, че има нещо патологично в това да отрежеш ръцете на някого!
- Мдаааа....точно така е! Трябва да си много извратен тип, за да направиш това! Мдааа...
Баташки придоби замислен вид.
- Абе какви ли ги няма вече... Каквито или какъвто и да е бил убиецът или убийците едва ли ще ги намерим някога! Те нас ще чакат! Кой ги знае вече къде са!?
- А не се ли знае колко души са били? Някой не ги ли е видял?
- Никой нищо не е зърнал! Нищичко! Двама от колегите, едни от най-добрите впрочем, са на мнение, че е дело на само един човек... Аз имам известни резерви към тази теория, но...
- А не мислите ли, че ако е било по поръчка на някоя мафия нямаше да рискуват да го възложат на сам човек, а щяха да ангажират, така ли се казва, да наемат цяла група?
“Голям мозък! Не само за архитект, ами и за криминалист става! Златно момче!” - Баташки наистина беше изненадан!
- Да, има много логика в това! - стараеше се изненадата му да не проличи външно. - Точно за това се и съмнявам в теорията за един убиец! За мен, също, е по-логично да са били поне двама. Да!
- Ами то и някой луд може да го е заклал.... Като едното нищо! Вие сам казахте преди малко, какви ли не се навъдиха в България!
- Може, може.... - отвърна замислено Баташки. В чашата му отново, вече нямаше почти нищо! – Ще пием ли по още едно? Виждам, че и вие вече си из- пихте вашето.
- Да, но този път малко.
- С това напрежение и умора в работата ми, доста си попийвам... - усмихна се извинително Баташки. - Келнер! Може ли!
Келнерът тръгна към тях.
- Луд, нормален, все тая! Пак ви казвам, едва ли ще го хванем! Значи, още една “Поморийска” и една водка. “Финландия” ли беше?
- “Смирноф”.
- “Смирноф”, значи.
- Малка...
- Така да бъде! Малка!
Сервитьорът кимна по същия начин, както и първия път и тръгна да изпълни поръчката.
- Е, дано го хванете! Все пак си е престъпление...
- Ще му хванем опинците. - Баташки беше започнал да заваля думите.
- На здраве!
Чашите звъннаха за пореден път.


След час и половина си беше в къщи. Постара се да затвори и заключи вратата след себе си колкото може по-тихо. Приятелката му вече спеше. От безсънието и вълнението предната вечер, от сексът с приятелката му и от сто и петдесетте грама водка не се чувстваше добре. Въпреки всичко беше доволен от вечерта! Не, че се притесняваше от това, че може по някакъв начин да го свържат с убийството на Главоча, но сега беше още по-спокоен! От самия главен следовател на Пловдив беше научил, че разследването е в задънена улица още от самото начало! А и като за капак му се беше отдало да подхвърли на Баташки смешната идея за възможен убиец - психопат! Засмя се. Две прекрасни вечери една след друга! Просто прекрасни! Оставаше само да си провери електронната поща и можеше спокойно да си ляга!
Синият екран на компютъра го заслепи в тъмната стая. Иконите заизскачаха една след друга и скоро запълниха почти цялото пространство. Windows Messаnger-ът се стартира автоматично и го извести за три нови писма, получени през деня. Секунда по-
късно автоматично се включи и една страница, на която понякога си говореше от скука с разни непознати в чатрума и.
Izis: Zdrasti! Radvam se, 4e si tuk!
Явно нямаше да си легне толкова скоро!