автор: whoami

Живях и ще умра обикновен
без почести и прочие заслуги.
И мисля, ще направя жест почтен,
като отстъпя този свят на други.

Туй промисъл е явно, и съдба –
да съм в света световно неизвестен.
За жалкия си жребий не скърбя
и затова ще го прежаля лесно.

Перото ми във слава не блестя,
Но все пак задълба във скромна ниша.
Каквото да напиша не успях,
Все някой друг след мене ще допише.

Сега жадувам в друг, по-светъл свят
да ми окажат почит съкровена.
И нека там небесно разпознат
с любов да съм обгърнат съвършена.