автор: alabross

„Какво е любов?
Кое е добро?
Има ли щастие?
С мен щастлив ли си?”
Съмненията ти са пълно ведро,
моят отговор – капка истина.
Искам пръските
на пенливата ти коса
сутрин от мрак да ме будят.
Не обещавам никакви чудеса.
Та ти самата си цяло чудо…
Вън януари се пука от яд,
че идваме чак от юни,
върнали часовниците назад
и изоставили думите.
Светът си остава необясним
въпреки многото книги.
Колкото пъти тръгвах за Рим,
вечно до тебе стигах.
Свикнал съм хем
да вървя по ръба,
хем да оставам влюбен.
Искам докрай да се притебя,
пък да ме водят изгубен.