автор: veshter

* * * * * * * *
рано събуждаше изгрева
и даже кафето, но само понякога
бе толкова силно, колкото трябваше
и винаги, без изключения,
с усмивка огряваше утрото

някъде в шест или седем,
а може би осем,
аквамаринът тихо отлиташе
с морско-синьо дихание,
с криле от златиста акация

денят дори и не бързаше
разчупващ с наслада солта,
небрежно нареждаше буци рубинени
покълнали плахо в ръжта –
стрелки часовете разместваха,

следобедът гледаше влюбено
канапето в своята спалня
а салонът, около пет или четири,
бродирайки бъдещи сънища,
и междинна прозрачна пътека

понякога рисуваше спомени
водещи към лунния камък,
дори напред-назад из библиотеката
на една-две кошнички нахвърляни мисли
в които мъркаха рижите котета

защото дори коридорът,
в девет и половина например,
притваряше детския кът
и дишаше едва доловимо
за да види колко красива е

започваше да подрежда -
умислен абаносов феникс,
зад открехнатата дъбова врата,
може би в кухнята
или може би в банята

което беше истинска лудост
тъй като нямаше нищо за вършене
и защото бе единайсет вечерта,
а ключът /както винаги/, захвърлен,
лежеше на същото място.