Като евтина закачалка за хавлия
съм лепната за нечия стена.
Подръпват ме при всяко бърсане на ръцете,
които уж са измити и чисти,
но с цената на какво...
Лепилото, с което са ме лепнали,
е фалшиво и скоро ще падна, ще падна, ще паднаааа...
Все някак ще успея сама да сляза от тази стена,
винаги има начин, винаги и няма да падам.
Нека си намерят друга, по-здрава закачалка за хавлия,
нека изтриват каквото си искат във нея.
Аз ... аз не понасям замазана мръсотия.
Тогава...
Тогава ще бъда само едно шарено парченце пластмаса,
без капка фалшиво лепило по себе си.
Ще бъда пъстро парченце свобода
с права, не само със задължения.