автор: pavl64

От вдъхновението на вечерта
засадих цвете в съня ти.
Вятърът довея дъх на препечена глина
изкъпах думите ти в аромат
на сушено сено.
Развях миглите на нощта
мисълта серенада довея
от пустинните стъпки на слънцето.
От оазисна сълза сърцето изваях
от тръпките на дланите
топлината събрах.
Докосни ме, любов!