Верността ми е твоя друга реалност.
Тя е в теб или в мен. Старата ни тежи...
Усещаме я като традиция и баналност
или измислица между мъже и жени..
Тя е верността на птица към юга
и на звездата към нощното и небе.
В мойта вярност има място за друга.
За съмнения и за наивността на дете.
Аз те искам точно толкова грешен
колкото можеш да бъдеш без мен.
Няма нужда от чувства предрешени.
Искам обич естествена като ден.
Като трепет любовен при първия допир,
или като при последна гореща целувка.
Вярност без условия, капани и срокове,
без маски или ненужни преструвки.
Голота. Като твоето жадувано тяло.
Като моето в твоите ръце и очи.
С теб сме, и разлъчени, истинско цяло.
като светлината и неизменните й лъчи.
Обичам те с вярност на кръвна приятелка
на небесна любима или на боен другар.
Може би съм само наивна мечтателка
пред поредния тежък съдбовен шамар.
Но те обичам така, както не вярвах, че мога.
Бяло като снега. Като откровение преди сбогом.
Обичам те много... толкова, толкова много...
Като свобода, породена от вярата в Бога.