автор: stivanoff

Обяд, събудих се в топла тръба,
спънах се в парче девствена ципа,
без етикет-кой, къде, как, кога,
скъсал е на Венера последната дрипа.

Не! чакай, това си го спомням,
май беше преди доста години,
снощи, обаче след бутилка коняк,
носът ми похлопа на нечии бикини.

И реших ей тъй, като Васку да Гама,
без раница, чукче, геоложко фенерче,
Не турист, откривател да стана-
пионер на тез гори тилилейски!

Кофти, южния кръст бе залязъл,
изчезнал мъхът по дърветата,
компасът ми сочи на юг безполезно,
няма с какво да преплавам моретата...