автор: biruni

Зимата задраска по вратата - бяло коте,
разлюляната от вятъра череша
потропа по прозореца -
някой вика отдалеч.
Гласът му се е впил - клонка кисел трън -
в ръкава ми - влачи ме подире си навън.
Тичаме по белите пътеки всред снежната гора:
кряскаме си като сойки,
замеряме катериците с шишарки,
събаряме снега от боровете;
и не е студено - горят ми дланите,
а дърветата танцуват, че им пукат ставите.

Споменът е жив - покълнало кокиче -
на двора, под чимшира.
Щурче, преродено в свирукане
на крушово листо.
Песента на чичопей,
загърната в гнездото от елови клони -
двете ми ръце.