автор: alisa

Ужасно е , че си поет
и искаш да ти бъда муза.
Едно назад и две напред...
Това и аз съм го танцувала.

Но думите развявах аз
и укротявах ветровете.
Сега е малко като фарс -
обичали са се поети.

Той я римувал с есента,
тя го римувала с коприва.
Отивала им песента,
ала светът не им отивал.

Той я превръщал в анапест,
тя му го връщала в дактили.
Да спрат - било въпрос на чест.
Да продължат - въпрос на сили.

Едно назад и две напред...
Непоетично те целувам.
Отива ти да си поет.
Ще взема да се попреструвам,

че нещо в думи не върви,
и че загубих дар и слово,
и в подранилите треви
не зная как се казва сбогом.

Какво танго, каква печал...
Непоетично се препъвам.
И само малко ми е жал,
че след това ще се разсъмне.