автор: theheart_ofthefire

Помниш ли, когато се разкапа
гнилото по кухите ти устни,
вените ти станаха на пясък,
който във канавките се блъсна...

Помниш ли, когато бях заразна
с всичките ти мъртвородни ями,
впих се във света си като язва
с дланите на болки разчертани...

Помниш ли, когато ми кървеше
мъртвата ти същност на човека,
трупният ти поглед ми крещеше -
теглеше нозете ми към бездна...

Помниш ли, че дълго боледувах
черната проказа влята в мене...
помниш ли ме, oще ли сънуваш?
Тръгна си и аз съм изцелена.