Стоя самотна на перона
и чакам закъсняващият влак.
Влакът, който винаги пръв си заминава.
След него само есента остава.
Никой не го чака -
може би всички са успели да го хванат.
Но крача аз самотна по паважа,
морето се чува от далеко.
Никой не идва, оставам самичка.
Останала в мисли сиротни
за това как един ден те пуснах,
оставих те да си тръгнеш
от живота ми завинаги.
След това в мен остана само болката,
неудържимо ме яде и мир не ми дава.
Но никога няма да си простя
как можах да те оставя!