(продължение от първа част посветено на един от любимите ми сериали)
2. ... та както казах на края в предната част - рано сутринта дойде полиция...
Нека припомня аз съм духът от първа част - намирам се на някаква улица нейде в Манхатън - до мен лежи окървавено и бездиханно и празно моето минало - тоест моето тяло - с което вече от около няколко часа сме разделени като орех от черупка. Малко ме беше страх да отида прекалено надалеч от него... все още не е дошъл онзи с черната качулка и косата да ме вземе - толкоз съм слушала за него пък сега кат съм умряла наистина - няма го... Вероятно не иска да му скъсам нервите и е решил да се позабави и да си го спести... И така си вися като призрак... вече цяла нощ.
На всичкото отгоре ми я няма колата, чантата, ключа и въобще всичко което е било мое до преди полунощ когато онзи странен тип реши да прекъсне всичко това... и всичко това заради едно Ауди 90(2.3E) на което му беше на свършване горивото (бях тръгнала да зареждам преди да ми се изпречи типа с маската на пътя) и чанта в която няма кой знае колко пари(колкото да заредя).
Рано сутринта си седях до тялото си облегната на стената и разсъждавах... Мислех си за това какво ме чака и за това какво щеше да ме чака приживе... На мобилния си имах около 5 пропуснати разговора и около 5 неприети съобщения. Човека от срещата си е звънял цяла нощ. Надявам се накрая да си е намерил компания - по-жива и по-романтична от мен.
Тъкмо във формата на дух си мислех колко ще е забавно ако типа който ме уби закъса на пътя с мойта кола - поради факта че не знае че почти няма гориво в нея, как ли ще я рита и блъска. Дали знае че имам резервен газ в багажника за такива случай - ако знаех че след като ме убие ще ми вземе колата може би щях да го предупредя да мине да зареди...
Както си мислех тези неща и се чу отваряне на прозорец - стената до която стояхме аз и моето минало бе стена на жилищна сграда - в която се оказа че имало и хора. Погледнах на горе...
Една женица си изтръскваше покривката - точно над мен - добре че вече съм дух и трохите не засегнаха и мен... За нещастие женицата погледна на долу и изпищя, виждайки моето окървавено вече поизбледняло минало лежащо до мен... Мен самата не ме видя - вече си бях невидим дух - но това което лежеше до мен си беше видимо за ужас на тези които ги е страх от умрелите. Ако можех бих го преместила някъде да не плаши хората но уви - нямаше как - и така си лежеше непробудно, невъзмутимо и окървавено. Горката постъпила разумно и набрала 911 и малко след това около мен и моето минало се струпаха полицейски коли и хора. Сред тях беше и екипа на "От местопрестъплението:Ню Йорк" начело с Мак Тейлър - (както казах по-рано действието се развива в Манхатън).
Заградиха улицата с жълти ленти на които пишеше "Криминално разследване! Не преминавай!".
И започнаха едно разследване - понеже това ми е един от любимите ТВ сериали та останах около екипа от интерес да видя от близо как го правят. Пък и исках да разбера кой по дяволите и за какво му трябваше ме убие - за това реших и аз невидимо и незабелязано да разследвам заедно с тях - пък и върху моето собствено тяло. Макар че никой не ме чуваше - опитах се да подскажа как ми взеха колата и че беше човек с маска на лицето но уви - никой не чу!
Мобилния телефон го прибраха като улика. Взеха отпечатаци от пръстите, разровиха се и в косата. Възмутих се от себе си като видях колко се е разрошила в присъствието на толкоз много хора. Приживе винаги ме е вълнувало да имам добър външен вид - суетата си е суета - и най-вече да ми е сресана и чиста косата - сега си беше чиста но пък леко разчорлена от падането. Но пък на кой му пука от това в тоз момент. Беше си извършено престъпление и трябваше да открият виновника за това. Първо трябваше да открият и коя съм и аз.
За жалост всякакви документи за самоличност бяха в чантата която липсваше наоколо - заедно с колата ми. Единствено имаха налице моя телефон - и дрехите - и мен - или това което беше мен.
Очертаха бяла линия около тялото а него го сложиха в голям чувал с цип и го откараха до криминалния отдел за подробно изследване. Реших да ги проследя. Приятно беше да видя техния офис който съм виждала преди само на екран - а сега съм там духом и... вече и тялом...
Тялото се озова в нещо като морга. Дрехите отидоха за разследване а умрялото ми аз оставиха на някаква студена маса чисто гола покрита от кръста на долу с някакъв чаршав, но горната част си беше непокрита - тук духът ми се изчерви - поне съм срамежлива личност... но на кой му пука... продължих да следяа разследването
Извадиха и трите куршума... - направиха и рентгенови снимки - не си бях виждала диафрагмата другпът... Куршумите пратиха за изследване а мойто минало покриха до горе с чаршафа и прибраха в някаква охладена камера както са направили с останалите открити жертви.
Остановиха какъв е пистолета от който са куршумите - намериха и кичур коса по палтото, както и отпечатаци от ръцете на онзи с маската. Радвах се че има поне следа. намерили и отпечатаци от авто-педал по обувката от което установили че съм имала кола...
Оказа се че въпросния тип с маската е сериен убиец който имал навика да взима чантите на жертвите си като трофеи - на мен ми взе и по-скъп трофей - любимото ми Ауди 90!
Почнаха та разспитват този и онзи - обадиха се и на романтика който се е побъркал да ми звъни предната нощ... Установиха че съм карала Ауди 90 винено червен цвят.
По-късно незнайно как намериха мойто Ауди на 5 метра от бензиностанцията - умрях втори път и то от смях - на онзи на истина му е спряло горивото и то толкоз близо е бил - и разбира се не се сетил че имам резерви от газ. Намериха отново отпечатаци по волана.
Накрая чрез компютър откриха и човека. Чаках с нетърпение да му видя физиономията без маска. Оказа се един тих и скромен колега от работата - ненормалник - никой не би предположил че има странно хоби - да убива самотни дами и колежки посред нощ и да им зима чантите. Та той беше толкоз любезен и тих - любимец на фирмата - но уви! Тихите води казват били най-опасни та и той така!
С полицейски коли и заредени пистолети целия екип се втурна да го дири - откриха го на друг ъгъл - с друга жертва която по късмет отърва кожата - горката извади късмет за разлика от мен - иначе щяхме да си правим компания от призраци!
Докъто гледах как го вкарват в полицейската кола извиках
-Браво на екипа!
-Не ни чуват колкото и да искаме! - ненадейно се обади глас
Огледах се и видях зад мен стоеше висока фигура. Онзи с качулката и косата! Стоеше спокойно и невъзмутимо. Потупа ме по рамото и каза:
-Извинете мадам аз съм вашият ангел на смъртта - дойдох да ви взема
-Най-накрая! Къде беше толкоз време! - попитах
-Понеже знам че "От местопрестъплението" ти е любим сериал реших че имаш цяла вечност време и те изчаках да видиш как се прави разследване - и понеже всичко свърши дойдох да те взема! Подай ръка и да вървим! - каза той и подаде ръката си в очакване...