Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: packaging
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14165

Онлайн са:
Анонимни: 55
ХуЛитери: 3
Всичко: 58

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБрутални Възмездия
раздел: Романи
автор: GARVAN

ГЛАВА11
- СЕКРЕТАРКАТА -
За миг задържа слушалката в ръка, сякаш чакаше нещо. Постави я на мястото ѝ и въздъхна.
Разбира се, че щеше да се справи с възникналата ситуация, но щеше да е трудно и изнервящо! Огледа се, в стаята беше само едно момиче - стажантка от университета, която беше спечелила правото да специализира във фирмата на вътрешно - университетски конкурс. Доста хора се бяха състезавали. Фирмата беше много известна. Осигуряващо добър старт, а и заплащането беше повече от добро! Общо шест души, три момичета и три момчета, бяха приети за специализация.
Само шефът и секретарката му обаче знаеха, че и шестимата ще останат на работа, след като се дипломират.
- Мария, извинявай, би ли проверила в другата зала, докъде е стигнал с проекта на спортната зала Ивайло и ако му трябва още време му кажи да не бърза. Да го довърши спокойно.
Стажантката, двайсет и една годишно чернокосо момиче, доста пълно за възрастта си, се усмихна смутено.
- Госпожице, извинете, но Ивайло още го няма.
Рано е още.....
- Да, извинявай! Не си погледнах часовника. Като че ли всички са длъжни да идват по тъмно като мен. - и двете се засмяха. - Апропо, а ти какво правиш тук толкова рано?
Мария, като че ли се смути.
- Вчера не успях да довърша една работа и затова днес съм по-рано тук. И други има...
- Нищо де, карай.... Нали ще наваксаш!?
Седна на бюрото си и извади бележника. Предстоеше и доста напрегнат ден и за да не пропусне нещо трябваше да си запише задачите, които да свърши до обяд. Усмихна се. Заслужаваше си да се поизпоти до обяд, после щеше да го види. Нищо, че беше болен! Щеше да е с него!
Започна педантично да записва, какво трябваше да направи, подреждайки задачите по важност. Беше само осем и петнайсет сутринта! По-добре, че е рано, помисли си, тъкмо по-рано ще приключа.
Телефонът иззвъня. Явно някой беше нетърпелив! Чудейки се кой ли толкова рано е закъсал за услугите на архитект, вдигна слушалката.
- Ало, Мустаков е! С кого говоря?
Нещата тръгнаха добре от самото начало! Бъдещият собственик на супермаркет и спести неудобството тя да го търси.
- Господин Мустаков, добро утро! Не знам дали ще повярвате, но след точно петнайсет минути щях да ви позвъня.
Най-неприятната задача за деня скоро щеше да бъде разрешена! Оставаха само задачите във фирмата и изборът на сладкиш за по-късно.


Публикувано от alfa_c на 01.01.2009 @ 13:24:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   GARVAN

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Асо пика / I don`t wana live for ever
автор: LeoBedrosian
406 четения | оценка 5

показвания 26889
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Брутални Възмездия" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.