автор: dara33

Живял някога един коминочистач. Все чистел мръсните комини на богатите хора. Обикалял навред и изкарвал по някоя пара за храна. Той имал добро сърчице и много широка душа. Понякога с последната си пара купувал храна за някое бедно дете спящо под уличната лампа. Коминочистача ходел в черни дрехи, а лицето му било все поръсено с пепел. Такъв бил той- черен от вън, но със светла душа.
В един зимен ден дочул плач. Той точно се готвел да се качи на покрива на една голяма богатска къща и да почисти комина. Ослушал се той и до ушите му стигнали плач и слова:
-Мамо, защо у дома пак е студено?
-Миличко, не винаги имаме парици за дърва.
-Под навеса имаме дърва. Видях ги, а аз умирам от студ. О, мамо защо?
-Миличко мое съжалявам, че е студено у дома. Комина ни се запуши и няма как да наклада огън. Ако имахме скътани парици щяхме да извикаме коминочистач, но сега ще тръпнем от студ между схлупените ни стени.
Свило се от мъка сърцето на коминочистача и решил, че дори и да закъснее за къщата на богатите хора ще помогне на тези от малката схлупена къщичка.
Качил се горе на покрива и се заел с почистването на коминчето. Черното момче греело от щастие, че може да помогне на хора в беда.
После се провесил надолу и извикал през комина:
-Хей, хора коминчето ви е като ново. Запалете си огън и се стоплете.
Детето скочило и попитало:
-Ти кой си?
-Изпълнявам желания. Чух твойте сълзи. Чух желанието ти и видях, че е искренно, за това дойдох и го изпълних.
Малкото момченце се зарадвало на добрата вест. Разбрало, че има някой, който изпълнява желания. Усмихнало се и казало на коминочистача:
-Благодаря ти вълшебникооооо...
В душата на коминочистача станало радостно, че е помогнал на едно дете да се стопли. После поел към къщата на богатите, защото и те имали нужда от почистване на комина.
Минало време. В един зимен ден, когато всичко светело окъпано в бяла нежна покривка коминочистача преминал покрай група деца.
Те оживено си разправяли историй. Преминавайки покрай тях дочул:
-И тогава се появи той и ни изчисти комина и дойде радостта при нас...
Това беше вълшебен коминочистач. Той изпълнява желания.
Така разправяло детето на приятелите си, а те го слушали със широко отворени уста.
Усмихнал се коминочистача. Разбрал, че детето го помни.
Доброто не се забравя. Направиш ли добро по светли пътеки стъпваш...
От тогава се носи приказката, че живее някъде коминочистач, който изпълнява желания и децата тайно се надяват да го срещнат. Дори когато видят коминочистач го пипат по черните дрехи за щастие.
Така се родила приказката за коминочистача, който носи щастие.